Цаца… Цацаратура… Цаца… Цацаратура… Не ме обича!

Неведнъж съм споделял милото си мнение за новинарските медии по света и у нас, но, тъй като вярвам, че повторението не е майка на затъпяването, а на прозрението, ще го направя пак. Преди няколко часа прочетох заглавие във „водещ“ български сайт, което твърди, че военните учения по Черноморието изплашили цацата и не се намира прясна черноморска риба.

Дотук всичко добре. Ако сме цъфнали и вързали това би било нещо, с което можеш да си запълниш неделната норма. Пък и е август месец, всеки, който се е докосвал до журналистиката, знае колко изсмукано от пръстите занимание е тя през отпускарския сезон.

В родната политико-икономическа среда е чисто престъпление да плямпаш на хората за цацата. Това автоматично те прави престъпник и съучастник на кликата, която ни влачи към дъното, за да ни изсмуче и последната глътка въздух от дробовете, преди да се издигне стремително и да поеме към Монако, Амстердам, Лондон или Маями. А, Йоханесбург забравих, ще ме извините.

Цацата е важна, в това спор няма. Но тя трябва да бъде изплашена с военни действия, а не учения. И не черноморската, тя не е толкова оядена. Хубаво е журналистите в България да обръщат внимание на новини като ония за ЦУМ(гейт), гумите на служебния автомобил на Лозан Панов, агнешките главички или куршумлиите, които всяка година оставят Черноморието безмълвно с наглостта си.

В нормалните държави словото също е оръжие, особено, когато е аргументирано. Безспорно, кофти е някакви шапкари да съсипват летуването на цаците, но без военни учения не може, поне, докато не заживеем в един по-справедлив свят, което, за огромно съжаление, не се очертава да се случи скоро.

В България словото е просто, за да си правим вятър на устата. Показват го всички международни статистики за свободата на същото това слово. То не е в началото, както твърди Библията. Не е длето, чрез който да къртиш закърнели мозъци и да променяш съдби, за каквото са го използвали големите мислители на Ренесанса. Не е и инструмент за формиране на гражданска позиция и критично мнение.

В нашата мила Родина, но смляна до оскотяване територия словото е чисто и просто начин да наплашиш цацата. Едно време, може и да е градска легенда, не съм експерт по биология, имаше една рубрика „Знаете ли, че…“ в учебниците ни. Та, там пишеше, че рибите губят всички знания, като вземат да направят… завой. В примитивните им мозъци остават само безусловните рефлекси и придобитите инстинкти.

Това е целта, за мен не подлежи на съмнение. Щото цацата е риба, нали така? Бой, ебанье и сръбска музика от всички посоки, за да наплашим цацата! Включително и от медиите. Нито на Магнолителството, нито на Цацаратурата, нито на Катарзисния им трябват медии, които да задават правилните въпроси и да дават информацията, чрез която обществото може да се ориентира правилно и да насочи енергията си към темите, чието разискване би могло да го измъкне от безвремието.

Друго е важно. Военно учение. Цаца. По барчетата на милото Черноморие цаца нЕма да има. Шок! Ужас! Живи да не бЕха тия военни!

На кого му пука, че крайбрежието ни е циментирано толкова яко, колкото оная простотия край Белене или че, къмпингуващите са третирани подобно на лайната, опа, фекалиите, заливащи гъзарските ни курорти? Кой се интересува, че разни чиновници организират мирни протести и се преструват на бедни селяни с нивици, дълги и широки по един хвърлей, за да защитават маститите мафиоти, обсебили цялата ни крайбрежна ивица?

Кой си отваря плювалника за смрадта около банковата ни система? За стотиците хиляди чиновници, които са безполезни и предизвикват ярост и срещу малкото си работещи колеги (на вторите всички ние дължим огромна благодарност и уважение, тъй като на тях се крепи това, което притежаваме като държавност)? За това, че баба Райна от Чурулинково не е изнасилена и убита за два лева, щото бай мангал е бахти гадО, а подари предпенсионно-седящото и носещо-папковото ежедневие на повече от „половината родна полиция ни пази“?

Кой? Не и медиите. Поне не тези, за които водеща новина е, че ебем си коя цаца била стресната от ебем си кое учение и нЕма с к‘во да си жулимЕ бирата на Весна Змиянац, докъде тумбаците ни къркорАт, оти сме се наглътали с лайна на почивката черноморска.

Слушайте медиите. Слушайте Ангелакова. Слушайте Цацата, Магнолията, Праси, Физкултурника, Корни. Слушайте когото искате. Но, ако поне за момент, чуете главите си, ще разберете, че медиите в България не са пречиствателна станция, а отделителна система.

Бъдете здрави, румени и замени!