Родната полиция ни пази, а ние зорлем се самоубиваме…

„В близката далечина млад старец седял на дървен камък и четял изгорял вестник, където пишело как един глух чул, че слепец видял как куцият гонил с пирон влака да му пука гумите.“ Цитирам емблематичния за ранното ми тийнейджърство виц по памет.

Главният секретар на МВР Младен Маринов вика, че пловдивският бизнесмен от дупнишки произход Данаил Божилов си бил теглил куршума в парк „Лаута“. Това била основната версия на „родната полиция ни пази“. Когато реших да пиша този материал координирах намеренията си с хора, чието мнение ценя. Смях се на глас, честно. Не, Бог да го прости човека, нямам нищо против Данаил Божилов, за щастие не го бях чувал до преди няколко дни. Според сполучливото сравнение на един колега и, надявам се, приятел, версията на МВР-то е толкова добра, че Агата Кристи ряпа вади, за да я яде. Напълно съм съгласен с него.

Значи, да разгледаме случая малко по-обстойно, като не навлизаме в детайли за това колко на загуба била фирмата му, дължал ли е (на братя Галеви; впрочем, тия къде изчезнаха, май бяха под домашен арест преди няколко години и родната полиция (не) ги опази?), не е ли дължал пари, имал ли е врагове, не е ли имал… Да обърнем внимание на няколко твърде любопитни подробности, които са в компетенцията на разследващите органи, но изглеждат като извадени от третокласно криминале.

Според официалната информация на 43-годишния господин Божилов кучето му по някакъв начин се вързало на дърво в парка, за да не пречи на собственика си да се самоубие. Дотук добре, можем да предположим, че човек взема кучето си със себе си, премята му каишката около ствола на някое дърво и внезапно решава да си тегли куршума. Странно защо ти е кучето в тоя случай, но творчеството на Агата Кристи и особено на Артър Конан Дойл, познават и по-завъртени казуси. Оттук нататък е по-интересното и трагичното.

Лицето Божилов сложило край на живота си с огнестрелно оръжие, тип пистолет. Да, ама пистолетО го нЕма, пичове, нЕма го! Едно време играехме на „Стражари и апаши“. Имаше моменти, как да кажа, чрезвичайни моменти. Един вид вампирясваш, след като са те застреляли и казваш „с последни сили!“, а после разстрелваш в упор убиеца си. Пловдивският бизнесмен също трябва да е имал последни свръхсили, за да си тегли оловото, да захвърли пистолета на такова място, че след многочасов оглед „родната полиция ни пази“ да не го открие, и да се върне на местопрестъплението, за да поеме към отвъдното.

Да, осъзнавам, че черният ми хумор е профанен, но знаете ли колко ми пука? Хич даже. Не е възможно чак толкова да ни мислят властите в България за маймуни, че вече и без трици да опитват да ни ловят. Клошари палят и срутват апетитни сгради от Националното културно наследство, за да си построи Бай КОр  мол на тяхно място. Изпаднали алкохолици, живеещи в картонени бараки, имат стотина фирми с милиони ДДС задължение към държавата. В затворите ни няма нито един знаков престъпник, въпреки хилядите неопровержими доказателства срещу тях. Незаконни записи, купени гласове, строежи в защитени територии… Многота нещо, живот ли бе да го опишеш…

А сега и хората започнаха да се разстрелват в зони без камери по парковете (сигурно това е първото нещо, което преценява всеки самоубиец, като си върже кучето), да го правят с пистолети, които изчезват след употреба като светещите мечове в „Междузвездни войни“, а и да оставят в джобовете си предсмъртни писма, които „родната полиция ни пази“ намира след дни.

Да, лицето Божилов имал предсмъртно писмо в джоба си. Дали там е писало „Вие сте смешни, жалки и гнусни“? Няма как да знаем.

Отиваш в неосветена и неснабдена с камери част на парк, връзваш кучето си, застрелваш се, незнайно как се освобождаваш от оръжието на престъплението, изчакваш няколко дни и подмяташ предсмъртно писмо в джоба си. Не, това не са инструкции за самоубийство. Това е наръчник за нагло потъпкване на закона, подмяна на фактите и безсилие на властите в една държава.

Показателен пример как (не) работи цяла многохилядна машина, която трябва да осигури реда и сигурността на данъкоплатците, по-важното, на гражданите. Случай, който показва как функционира целият механизъм на ежесекундно обладаваните от мафията институции.

Поръчкови убийци у нас не хващаме. Това е единайста божия заповед на ДС. Няма и изгледи да започнем да хващаме. Органите на реда просто искат увеличение на заплатите и да се запазят щатните бройки на ония, които по цял ден носят папките нагоре и надолу по учрежденията, без да свършат работа за пет стотинки. А разни хора се разстрелват, след което изхвърлят оръжието си и пишат предсмъртни писма. Някой много сполучливо беше възкликнал: България на три шкембета!