„Бедечка“. Старата песен на нов глас

За пореден път тъмните интереси на алчни „предприемачи“ заплашват бъдещето и самото съществуване на старозагорския парк „Бедечка“, за чиято сага вече писахме неколкократно. Фокусирането на общественото внимание върху предсрочните парламентарни избори и преговорите между политическите партии за съставяне на ново правителство е използвано като удобен момент за сформиране на временна комисия към Общинския съвет на Стара Загора. В пълно противоречие с  решението на самия Общински съвет, който през есента на миналата година постанови паркът да се запази в максимална степен, въпросната комисия ще умува върху изработването на варианти как част от „Бедечка“ да бъде застроена.

Всичко това се случва на фона на работата на цели две комисии от специалисти, които вече са изработили варианти за бъдещето на парка, съответстващи на решенията на Общинския съвет. Така че съществуването на новата комисия може да се обясни само с пореден опит да се използва удобният момент, за да се реализират користни цели. Още повече, че въпросната временна структура си е поставила цели, които изобщо не са в правомощията й и се е захванала да изработи нови четири варианта за бъдещето на „Бедечка“, които са в разрез с гласуваното от ОС на Стара Загора решение, и да обсъжда цената на имотите, подлежащи на отчуждаване.

Членовете на гражданското сдружение „Да запазим Бедечка“ съвсем не без основание се притесняват, че работата на временната комисия може да върне битката за запазването на парка в изходната му точка и да унищожи резултатите от досегашните им усилия. Те дават като пример опитите да се узакони строителство в парка, при положение, че половината от сградите изобщо не фигурират в кадастъра и на практика са построени незаконно.

Доза надежда на старозагорци е поведението на кмета Живко Тодоров, който е категоричен, че работата на временната комисия се заключава само в това да разгледа изготвените от предишните две комисии варианти за развитието на „Бедечка“. Така или иначе обаче за момента какво ще се случи с парка никой не знае, въпреки официално изразената воля на Общинския съвет и силния отпор на гражданското общество срещу застрояването.

Дотук с фактологията. Нека се отдадем на малко разсъждения, за съжаление в по-голямата си част не особено позитивни и оптимистични. „Бедечка“ е само един от стотиците примери за това как действа задругата на капитала на родна територия. Безочливо, целенасочено, с тъпа упоритост, прегазвайки всичко по пътя си. Закони, обществен интерес… за морал и визия за бъдещето на страната изобщо не мисля, че може да става и дума.

От Слънчака до Банско, от тютюневите складове до царските конюшни и от най-дребния рибарник до Витоша се процедира по един и същи начин. Стига математиката на потенциалните пишман инвеститори да излиза, нищо няма значение. За постигане на крайната цел се вкарва в употреба целия арсенал от подкупи, заплахи, притискане, всякакъв вид беззакония, отстъпление, прегрупиране на силите и мълниеносни атаки.

Случващото се има всички характеристики на война, само дето тази се води по един по-особен, поразително напомнящ партизанщината начин. И „Бедечка“ е само една от безбройните фронтови линии, опасващи България надлъж и нашир. Докато в страната ни не възтържествува върховенството на закона, а корупцията е повсеместна, тази партизанска война няма да има край, а гражданското общество никога не ще получи възможност да си отдъхне. Защото неговите победи са само частични и временни, преди следващата атака на хищниците. Дотогава битката ще е перманентна, а правилата ще важат само за едната страна. Другата ще може да нарушава законите и да използва всички средства, за да постигне целите си, радвайки се на политическо-съдебен чадър и безнаказаност.

Така че временни комисии и всякакви други измишльотини е имало, има и ще ни се изтърсват с пълния кош. Стига да са нужни на силните на деня. А на защитниците на природата дупе да им е яко, защото в противен случай пишман предприемачите ще изсекат и циментират всичко, а после ще го превърнат в грандиозен мавзолей на простотията и вандалщината си.

 


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-018.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...