Един като ‘ората нема, действайте!

Странно е колко ефективно работят масовата психоза и хибридната война У Територията. Докато КлюкарникА гърми как Бареков превел „бедра“ на турски, а не искал да прави симултантен превод на самия себе си, докато чете изречение от вестник (сложно е за обяснение), керванът си върви. Да, половината свят разбра, че Дудука не говори инглиша още по време на чутовното му изказване за димокръсито в нова Персия.

Какво му беше работата да се бута там, не мога да си обясня и до днес. Само предполагам, че явно е прекалено тъп, за да си седи на дирника в Брюксел, да мълчи като пукал и да се радва, че ние сме още по-тъпи и сме позволили да ни представлява на международна сцена, въпреки че милион пъти преди това ни показа за какво човекоподобие става въпрос. Но както казах, масовата психоза и хибридната война тук са безпощадни господари.

ОК, всички, даже и роднините му, ако имат грам мозък, знаем, че сме сбъркали с Бареков евродепутат, але, але! Някои от нас са сбъркали, че не са го убили с камъни, докато е било време, други са сбъркали, че са се подвели да гласуват за него за няколко кебапчета и Х лева. Такива като мен пък са сбъркали, че алиенацията ги е обхванала дотолкова, че не искат и да чуят за „свещения“ вот и другите тъпотии, който ни нариват политиците като опорни точки. Всички заедно обаче сме виновни, че сега изобщо обсъждаме Дудука. Той е поредната грешка на растежа ни като гражданско общество и нито е важно дали знае английски, нито ми пука, че бил казал на журналистка нещо за баджаците й. Това мога да го видя на пазара всеки ден.

Лошото е, че явно предците ни са били доста по-мъдри от нас и чрез поговорките са предвидили омагьосания кръг, в който ще се въртим… нямам представа докога. Докато си плямпаме възмутени за дудуци и баджаци, У Територията тече разгорещена предизборна кампания, от която се интересуват приблизително сто-двеста души. Претендентите за поста държавен глава на най-старата европейска държава, която носи първото си име, както обича да ни повдига самочувствието професорчо (който не иска да чете за недоразумения на природата, да спре дотук, достатъчно описах и по-горе), дето като млад бил гларус (по собствените му думи), са меко казано под всякаква критика. До един.

Но, да се върна към народните мъдрости и да се опитам да използвам разни литературни похвати, за да не ме обвинят, че съм агитатор за нечия кампания или хейтър. То, не че има как да не си хейтър, живеейки У Територията, ама айде…

Да вземем например поговорката „От кол и въжЕ“, тя малко на клише бие в случая, ама… Майката на нацията, Митьо, Жорж, Каракачанката, Аптекаря, другите??? Стига бе, пичове, вие майтапите ли се? Да не съм пра‘ен У г*з, та да ме вземате чак толкова за малоумен!? Няма начин, просто няма начин да си пикая на вота толкова мазохистично!

Нека помислим и дали не би било на място „Хвани единия, удари другия“. Колко бяха кандидатурите? Май двайсе‘ и три. Понеже съм изключително отвратен от предизборния процес в сегашния му вид, пък камо ли от тази точно кампания, не съм и труда си направил да смятам колко са кандидатите. Но, приблизително двайсе‘ и три за мен рязко клони към нула, такава ми е математиката, може и да не съм Питагор, но ей ме, на! Кръгла, очебийна, безсъдържателна нула.

А пък какво ще кажете за „Не мо‘е да раздЕли на две магарета сЕно“? Тази е малко северозападна клишерация, та смятам за нужно да обясня, че значи да си напълно неспособен да свършиш нищичко полезно на този свят. Ама нищичко, абсолютно нищичко. Ако трябва да ви убеждавам, че това важи за всичките ни „харизматични“ кандидати за президент, значи не мо‘ете да раздЕлите на две магарета сЕно, честно.

Нито един от тия мръсни няколко дузини смешници (барабар с кандидатите за вицета) няма визията (и в двата смисъла), възможностите, морала, правото или способностите да е глава на държавата, която сме наследили от кръвта на предците си и сме длъжни да предадем в що-годе прилично състояние на мечтите на децата си. Да не говорим, че най-много един или двама знаят някой чужд език, както правилно ги обвини Дудука.  Пък камо ли да познават етикета на дипломатическите среди, който лично за мен е пълна позьорщина и глупост, но аз не съм държавен глава, нито имам претенциите да ставам такъв, а в техните среди това май било изключително важно, доколкото ми каза едно птиченце.

Оставете го Бареков да си знае английски колкото му душа иска. Неговото чудо ще свърши, евродепутатите все пак не са доживотни. Като него ни се изредиха много през „Прехода“ и го преживяхме. Кажете какво да правим с шайката, с която ни канят като с конско месо? Никога, ама никога не съм вярвал, че има каквато и да било вероятност това да са претендентите за лидер на нацията. Поне един, ама поне един да имаше за какво да се хванеш, че да му повярваш…

По изборите ще се направя на приятно разсеян и ще се сетя за тях „на патерици“ като за рожден ден на не много близък приятел. Ако имате малко любов към Родината ни и загриженост за това дали Територията ще се превърне отново в държава, ви съветвам да постъпите като мен. Нека да им покажем, че задължителни или незадължителни, между хърбел и щърбел, между куцо, кьораво и сакато, отказваме да участваме в избори за самодържец на България, колкото и изпразнен от смисъл да е този израз тук и сега…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.