Бойко Таийп Борисдоган

Някога османлиите били казвали с иронична нотка „Да му имам втория акъл на българина“. Горе-долу по същото време Левский твърдял съвсем чистосърдечно „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“.

От дистанцията на времето става категорично ясно, че нито османлиите са прави, нито Левский е прав. Нито вторият акъл (разбирай избор б.а.) на българина става за червива слива, нито Апостолът на Свободата е бил на прав път. Ако изключим „…губя само мене си“.

През така обсъждания от политолози, социолози и културолози „преход“, който бил започнал, бил напреднал, бил завършил или не знам си там каква друга лъжа, фактите са си факти, въпреки психоделичността на пространствено-времевия континуум. Един от тях е, че българинът никога не е избирал един и същи премиер два пъти. Освен Бойко Борисов. Това няма как да не го приемем като „втори акъл“, нали така? Веднъж си сбъркал и трябва да ти дойде нов акъл.

Та, османлиите (нарочно не казвам „турците“, защото разликата е огромна) не са прави, защото явно вторият акъл на българина е също толкова ялов, колкото и първият. Левский пък бърка, че пламенното му сърце може да пребори скудоумието на цял един народ, та дори и по документи той да стане свободен.

Бойко Борисов обаче не бърка. Никога, ако се вярва на болшинството медии. Бойко Борисов не губи себе си. Нито пък има намерение да го прави. Нашият премиер, продукт на „втория акъл на българина“ не се интересува от подобни дребни детайли като поговорки и проникновени изказвания на велики българи. Ето какво вълнува дълбоката му банкенска душевност:

„Ако загубя президентските избори като партия, вечерта обявявам предсрочни избори, защото това ще означава, че в държавата има ново усещане за властта“.  И османлиите, и Левский биха изпаднали в ступор от подобно умотворение. Първите, защото вторият акъл на българите ужасяващо размаза по тъпотия първия, на който беше дадена воля през 2009 година. Левский не би могъл да осмисли колко са изкривени ценностите, за които се е борил и е дал живота си.

„Ако загубя президентските избори като партия…“. Чакай, бе! Кой си ти, бе!? Вселената? Батман? Яхве? Буда? Да, с последната персонификация стъпих малко в канавката, вие наистина имате нещо общо с Буда, господин премиер. Малко конфузно е, че всички знаем какво, а не правим нищо, но го няма Левский, който да е готов да загуби себе си у ползу роду, а не „президентските избори като партия“.

Господин Борисов, през XXI век да говорите, че сте партия, е също толкова олигофренско, колкото постъпката на „добрия човек“, дето преди седмица-две размахваше пръст на водещ в Националната телевизия, за да не забравя кой му плаща заплатата. Вие не сте партия, господин Борисов. Вие сте… нека да спазвам добрия тон. Веждичката не плаща заплати. Рашидката е на заплата.

Колкото и да ви се иска, господин Борисов, вие не сте самодържец в партията си. Нито в държавата. Не правите вие разпадащите се магистрали, не спасявате вие футболни отбори, „големият творец“ не струва нищо като министър, ако ние, вашите, и на двама ви, работодатели, не ви искаме. А ние не ви искаме, повярвайте ни! Нито вас, нито пък другите политици, който са на сияйния небосклон на нашия безкраен „преход“.

Вторият акъл на българите явно е бошлаф работа. А паметта, посланията, саможертвата на Левский, са хванали паяжина. Само неосталинизъм има в „Ако загубя президентските избори като партия…“. Господин Борисов, има ли за вас пречка да постъпите като мечка? Както се казваше в оня стар лаф… Ограбете и „Белене“ и заминавайте в дън гори тилилейски. Вземете със себе си „като партия“, пък и всички други партии.

P.S.  Надявам се да имате поне малко морал и да не си инсценирате военен преврат, за да затвърдите властта си. Бъдете здрав и не ни се мяркайте пред очите. Всички, освен самотните лелки, сме наистина уморени от вас!

Статията е публикувана в сайта Биволъ.