У Изборнио кодекс нищо ново

“На практика от цялата тази какафония, която се създаде, имаме задължително гласуване, което изобщо не е задължително, само думата е “задължително”, референдумите си останаха постарому – така както си бяха, секциите са си постарому, квадратчетата не оказват абсолютно никаква роля на крайните резултати”. Това каза оня ден Бойко Борисов по една от телевизиите.

И у кръчмата веднага почна един спор, да си такова майката. Бай Иван, къде сино му работи барем десет години у странство, вика, че у думите на премиеро нема и капка истина. Били нарушени правата, при тва конституционните, на българите у чужбина, големите партии щели да се облажат за сметка на мининките, не били зачетени и правата на назе, къде останахме у България да си доизживееме дните у страшни мъки.

Право да си кажем, я нищо не разбрах от тия обяснения на бай Иван. Види ми се, че тоя човек все си е недоволен от нещо. Много му порасна работата, откак детето му му изпраща секи месец по некое евро и почна само за права да приказва. Не му изнася, че българите по свето не можели да гласуват, щото немало да има секции наблизо, ама не е съгласен и че ни задължават да идеме до урните. Не ми е ясно кво иска. Да се гласува или да се не гласува? Питах го, он ми разправя, че най-важно било всеки човек да има право да изрази волята си. Абе, кво право, ква воля , бе!? Ти къде се намираш бай Иване? Ние други проблеми немаме ли си, та до едното право и едната воля сме го докарали да се вайкаме? Леб нема да се тури на масата, сто зора видехме боя за яйцата и козунак да купиме, тоя за воля ше ми приказва!

И друго – откъде-накъде ми влиза не мене в работата, че големите партии щели да го сложат на мининките партии? Сичките политици са еднакви изедници. По-добре по-големите само да останат, оти они вече са се понаяли и нема да краднат толкова. Тва е мойта логика, а бай Иван да си ги дрънка кви си му главата знае!

Ама он не мирясва и след като го оборих по тия точки взе да ми приказва, че Бойко Борисов бил излъгал, че у последнио вариант на Изборнио кодекс на практика немало никви промени в сравнение с преди. Как ше лъже човеко!? Нали току-що го каза по телевизията? Нема да се излага пред цела дръжава я! И примери даде, та да е по-ясно.

Има ли задължително гласуване? Нема! Само думата му е „задължително“, рече премиеро. И я съм склонен да се съгласим с него. Според мене „задължително“ е да те изкарат насила от вазе по бели гащи и с автомат, опрен на гърбо, да те завлекат до избирателната секция. Кво насилствено има у тва след еди колко си (пиши ги два!) последователни негласувания на един вид избори да требва пак да се записваш у списъците? Тва е свободия, а не задължение, ако питате мене.

Референдумите по старому ли са? Да си признаем оплетох се у многото приказки от трибуната на Народното събрание, ама май си останаха постарому. Секциите по старому ли са? Е, за тех не съм изобщо сигурен, че са постарому, но нека пак да се довериме на господин Борисов. Щом е стигнал толкова нависоко, нема да е случаен човек. Що се отнаса до квадратчетата, пак да ви питам – ние да не сме цъфнали и вързали, та до едни квадратчета сме опрели сега?

Добре, ама бай Иван не млъква, нахалнико му с нахалник! Вика „Добре, убаво! Приемаме, че всъщност новио Изборен кодекс не е променил нищо, нали така? Ами тогава ние за кво плащаме на депутатите? Колко седмици само Изборнио кодекс обсъждаха, спориха, погаждаха се… И по нощите даже оставаха да се разбират кой крив, кой прав. И у крайна сметка кво? Премиеро вика, че всичкото тва било за едното нищо! Обсъждали, спорили… Ветър работа! Накрая се погодили и нищо не променили. Добре, питам я, ако са истина думите на Борисов, що тогава депутатите изобщо требва да се връщат от великденската ваканция? Явно само симулират дейност. Нали всички партии от управляващата коалиция у предизборната си кампания беха заложили големи реформи у съдебната система и изборното законодателство? Ни системата реформираха, ни законодателството. Да си седат у ваканция и да не се връщат! Поне заплати нема да им плащаме!“.

Кво да ви кажем? Врътоглав е тоя бай Иван. Нема излизане на глава с него. Много знае да приказва, ама тва е щото сино му, нали ви обяснявам, е по чужбините и му изпраща по некое евро. А ние, и да искаме да приказваме, требва да си мълчиме, оти ако ония у Народното събрание и правителството ни спрат пенсиите кво ше праиме тогава, а?

Статията е публикувана в сайта Биволъ.