Не губете кураж – идва нов тираж!

Изумително е как в нашата държава нищо не се нарича с истинските му имена, а политиците ни все по-упорито се мъчат да лекуват симптомите, вместо да застанат лице в лице с реалната болест и да се опитат да се преборят с нея. Напоследък на най-високо ниво се умува как да се потули една от най-грозните гангрени на системата. А именно, че хората все по-масово се примиряват с обхваналото целия ни държавен организъм потенциално смъртоносно заболяване, но категорично отказват да го подхранват. Тоест, да ходят през определен период от време до урните и да дават одобрението си агонията да продължава до безкрай.

Да, българите не са чак толкова тъпи, колкото им се иска на политиците и, след като опитаха почти всички рекламирани им в предизборните кампании лекарства, разбраха, че зад фасадата на омайни билета стоят едни и същи отрови, скрити в различни опаковки. И отказаха да избират помежду им. Просто защото няма смисъл. Защото не съществува алтернатива. Защото лекувайки един симптом многократно обострят десетки други. И все повече от нас решиха да упражнят правото си да не гласуват по избори, впрочем също толкова свещено, колкото и това да го направят.

Но на политиците подобни прозрения не им изнасят. Те не са склонни да видят грешката в себе си и да разберат, че единственият естествен начин да върнат хората пред избирателните урни е като им дадат реална възможност да упражнят вот, който да предлага нещо различно. Смислено, отговорно, с перспектива. Те, политиците искат нещата да си останат както са си. Не им се ще пъзелът на зависимости на партиите една от друга и на всички тях от сенчестия бизнес да бъде разбит, защото не им се лежи по затворите. За нищо на света не биха допуснали на политическата сцена да се появи някой нов субект, с визия, хъс, неоплетен в техните паяжини, защото ще бъдат свалени от влака на благоденственото бездействие. Затова и десетилетия наред се опитват да ни убедят, че „реформи“ означава единствено да се пребоядиса фасадата, а не да се направи основен ремонт на сградата.

Тези номера обаче не могат да минават вечно. Как тогава да продължат да получават гласовете на българите, без да лекуват системата? Как да ги убедят да идат до урните? Някои работещи до скоро варианти, като оня с цъфването на чисто новичък месия за всеки следващ вот, вече се поизчерпаха. Други, ония с купуването на гласове и упражняването на изборно право под строй пък са полузапълнени ниши и не предлагат кой знае какъв потенциал за по-нататъшно развитие.

В затруднението си нашата политическа класа съвсем естествено се обърна към своята люпилня. Тоталитаризмът. Там отговорите са лесни. Как действа диктаторът, когато няма аргументи?  Много просто! Налага волята си насила. Ще въвеждаме задължително гласуване! Алегорично това внушава следното „Да, вие не гласувате, понеже няма за кого. Номерът ви обаче няма да мине, защото ние ще ви принудим да го правите, въпреки че не намирате смисъл“.

Е, все пак не може да се отрече, че политиците ни изненадващо се оказаха не чак толкова нагли и импотентни. Вместо да ни глобяват, ако откажем да избираме най-малкото зло сред претендентите за властта, те решиха да се заиграят със старата страст на българина. Тотото. Забелязали ли сте че колкото по-бедни и зависими ставаме, толкова повече лотарии се роят? Май голяма част от нас не виждат друг начин да се измъкнат от битийната мизерия и се уповават единствено на провидението да им донесе късмет. Тъжна истина, но кой ли в България вярва, че е възможно с работа да се изкарва достатъчно за нормален живот?

И ето, поредната трагикомична схема е готова! Ще ни омайват с томбола. Джипове, плазми, парични печалби… По грубите сметки на един „патриотичен“ лидер към милион и нещо. Нищо работа за бюджета, ама пък чудесен аргумент за гласуване.

Наистина живеем в едно извратено фрийк шоу. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. В една нормална демокрация хората отиват да гласуват с надеждата, че ще имат възможност да се трудят, живеят, отглеждат и възпитават децата си в една по-силна, по-богата, по-уредена държава. В България нашите политици ни мислят за маймуни и искат да ни ловят с трици. Вместо силна, богата и уредена държава ни предлагат билетче за тобмола с джипове и плазми. Чиста работа. Всъщност, изобщо не е чиста. Мръсна, гнусна, безнадеждна работа.

На печелившите честито, аз пу не играя…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.