Българската православна църква – сбирщина изкуфели агентурни старчета

Ако има красноречив пример за това как не трябва да се развива една организация, която се стреми да привлече искрените симпатии и съпричастността на колкото се може повече хора, то това несъмнено е Българската православна църква. Всичко в нея сякаш нарочно се върши така, че да разочарова и малкото останали убедени последователи на хилядолетната религия на дедите ни. А може би всичко се прави умишлено?

Възможно ли е огромната част от духовенството да няма никаква представа как и желание да достигне до сърцата и душите на паството? Има ли вероятност клирът да се чувства по-удобно капсулиран в пашкула си и да го играе недостъпен, вместо да се поти да разпространява и разяснява Словото Божие? Дали пък от имотите, даренията, архонтските грамоти и другите далаверки, нямащи нищо общо с християнските послания, не се печели достатъчно, за да бъде заглушен гласът на съвестта? Догадки. Косвени изводи. Не можем да сме напълно сигурни в правотата им.

Можем обаче да сме категорични в едно. Може и причините да не са напълно ясни, но резултатите са налице от дълги години. Доказан факт е например, че огромното мнозинство митрополити на Българската православна църква са били агенти на Държавна сигурност. Дори и не всички те да са доносничели срещу ближните си и да са нарушавали свещената тайна на изповедта, със сигурност са приели да сътрудничат на една атеистична идеология и на политически строй, виновен за избиването на хиляди духовни лица и богобоязливи православни християни. Тоест, сегашното ръководство на БПЦ е едно сборище на хора, подписали се под сделка с дявола. След като властта на организацията е в ръцете на  такива личности, какво можем да очакваме по-надолу?

И никакви обяснения от рода на „такива бяха времената“, „всички го правеха“ или „не съм доносничил срещу никого“ не могат да измият срама и моралното петно от лицето на тези псевдоклирици с необосновани претенции да напътстват духовния живот на милиони българи. Не претендирам за точност, но сигурно поне 80% от светиите и всички великомъченици са загубили живота си, отказвайки да изменят на вярата и принципите си. Как дори и да се помисли, че техните послания и пример могат да бъдат предавани на миряните от едни откровени вероотстъпници, предали същите тези религия и принципи в името на някакви облаги или постове?

Но да оставим агентурните имена. Ако бяха само те, ако се виждаха признаци на покаяние и желание за неуморна работа в полза на Църквата и паството, най-вероятно хората биха простили миналите прегрешения. Нищо подобно обаче. В трезвомислещата част от обществото от десетилетия остава твърде оправданото впечатление, че поповете се занимават ако не само, то поне основно със светски дела.

Скъпи часовници, скъпи имоти, скъпи автомобили. Огромна енергия, впримчена в междуличностни ежби, борби за легитимация на алтернативни и безалтернативни синоди, с една дума битки за кокала. Откровени престъпници, дарявани с несъществуващи титли срещу за сметка на това съвсем реални пачки пари. Баба Гуси и компания. Безспирни, разнообразни и изключително изобретателни опити да се превърне храма в битак, където всичко струва пари, даже и влизането. Упорити опити за прокарване на анахроничната и напълно безумна идея религията да се изучава в училище. План максимум – да се изучава задължително. Напук на празните приказки на Христос, че Бог е във всеки от нас и сами решаваме дали и как да откриваме пътя към него…

Но може би най-стряскащо от всичко е явното желание на клира да се държи далеч от паството. Ако може да се отслужи по някоя служба в неделя и по празници, да се отметне сватба, кръщене или погребение, пък през другото време всеки да си знае мястото. Ако оставим настрани няколко малки изключения, видели ли сте представители на духовенството, които да говорят на ясен, разбираем и човешки език за злободневните проблеми на обществото? Да задават ни отговарят на неудобни въпроси, защитавайки паството си? Да изразяват ясни морални позиции, без никакви скрити лични интереси? Да търсят живия контакт с хората, да напътстват, критикуват, съхраняват, подкрепят? Да са опора на някой, загубил пътя си?

Знаете ли защо дядо Добри е по-популярен от цялата ни православна църква, взета заедно? Защото хората виждат в него пример за истинско християнско поведение, каквото не могат да открият сред клира. Клирът се държи сякаш не знае пътя. Той избягва срещите с хора, живият контакт, беседата. Все едно няма какво да каже. Нещо повече, той умишлено гори всички мостове между себе си и стадото Божие. В объркано и динамично време, в което много хора имат нужда от подкрепа, насока, окуражаване. В което Българската православна църква съвсем естествено би трябвало да се стреми да се върне в сърцата на хората, от където е насилствено прокудена от БКП. И където заради бездействието на клира напоследък се настаняват или алтернативни вероучения, или атеизъм в най-чист вид.

БПЦ явно се страхува от живия контакт с хората. Това означава само едно – от съществуването й в момента няма никаква полза. Тя не е медиатор между Бога и човека. Тя чисто и просто  е един от най-едрите собственици на имоти в България. И си движи бизнес делата, затулена под благовидния покров на Православието. Нещо като лейбъл. Внушава ни едно, истинското съдържание е друго.

Последното доказателство за това, че „духовниците“ ни живеят на друга планета е, че драснали едно писмо, че няма да участват повече в предаването на БНТ „Вяра и общество“ – едно от малкото, посветени на религията, към което има истински интерес от хората, тъй им говори на достъпен език, засяга истински важните проблеми и в същото време спазва нужната дистанция от злободневното. Типично в свой стил поповете не благоволили да кажат защо няма да гостуват на Горан Благоев.

Може и да звучи като виц, че Българската православна църква, представител на официалната религия в България, отказва да разпространява позициите си по различни въпроси от духовния и светски живот в страната в предаване по националната телевизия на България. Не е обаче никакъв виц. А просто грозно наследство от комунизма. Именно за онова време беше характерно институциите да съществуват само в името на себе си, а не заради нуждите на суверена – българския народ. И да не дават никакви обяснения на никого.

Аз лично нямам нищо против поповете да си стоят зад високите стени на манастирите и затворените врати на храмовете. Отдавна не търся отговори на духовните си въпроси там. Надявам се обаче, като веднъж са решили да се дистанцират от обществото, да бъдат така добри да го направят категорично и завинаги, а не да се показват в избрани моменти, за да отправят поредните си претенции и да всяват допълнителен смут. Без всякакво съмнение българският народ има нужда от Църквата си. Но не от това мутирало извращение, което ни представят за Църква, а от възродена Църква, отърсила се от комунистическите и светските си рефлекси и отворена към хората. Единственото, заради което си заслужава да съществува.

Статията е публикувана в сайта Биволъ.