Огледалце, огледалце...

Как е самочувствието след срещата с българите в Лондон, господин премиер? Не, не ме разбирайте погрешно, убеден съм, че отново сте възстановил завидните нива на самолюбие, така характерни за личността Ви. Имах предвид по време на ония минути (сигурен съм, че са Ви се сторили часове), които така самонадеяно самичък си натресохте. Минутите на задушевната Ви среща със сънародниците ни, живеещи в британската столица.

Защо самодоволно ли? Защото само някой човек, живеещ в паралелна реалност не би предвидил това, което се случи. Нима е сложно да се допусне, че хора, прокудени от родината си от Вас и подобни на Вас политици, няма да Ви приемат с отворени обятия, а напротив – ще Ви зададат щекотливи въпроси и ще Ви кажат истината в лицето? Особено при положение, че от дистанцията на хилядите километри виждат много по-ясно какви глупости вършите ежедневно и как потъпквате собствените си обещания.

Но, Вие всъщност наистина живеете в паралелна реалност. Всички вие, докоснали се до властта, натопили ръцете в меда, живеете в тази паралелна реалност. Реалност, в която се изправяте единствено пред чудодейната сила на грозното, напукано, натрошено на ситни парчета огледало на родната действителност.

Когато се погледнете в това огледало, Вие виждате леко нахакания си, самоуверен и съвсем мъничко надменен поглед на един успял (макар и вече не толкова млад) мъж, господин премиер. Виждате суровото изражение на мачо, в което е събрано излъчването на плеяда супергерои. Като почнеш от Винету и свършиш с Три-папи-галения (в главните роли сте все Вие). Това натрошено огледало бълва със завидна енергия ласкателни журналистически въпроси, отговорите на които Вие знаете, а и нещо повече – обичате да ги давате, обграден от гора от микрофони. Докато от огледалото се подават мънички ръчички на млади репортерки, които искат да пипнат бицепсите Ви. Живот мечта…

Огледалото все така Ви отразяваше напомпан, независимо дали режехте лентички или опрасквахте наред. Велик, магнетичен, умен, какъвто безсъмнено искате да сте. И какъвто, за съжаление, никога няма да бъдете. Нас пък искате да убедите, че Вие сте истината, пътят и животът. Огледалото Ви го говори, Вие пък му вярвате. Разкошна комбина сте. Или добър комплекс, както каза другарката Баракова по друг повод. Като в аквариум. Стъклото, макар и напукано, Ви отделя от реалността и Вие тънете в собствените си заблуди… Цялата тази ситуация малко ми напомня на ония криви огледала в Музея на хумора и сатирата в Габрово. С тази разлика, че те изкривяват образа така, че му придават гротескна форма. Вашето има тъкмо противоположни функции.

Да, но Лондон няма медии на Делян Пеевски, които да Ви величаят на базата на самото съществуване на великолепната Ви личност. Няма ги и журналетата със заучените въпроси, нито възхитените погледи на репортерките. Сънародниците ни там, никога няма да забравят, че са прокудени от Вас. Е, наистина, не сте ги закарали лично до терминала. Това обаче не променя факта, че Вие сте флагман на цялата прогнила политическа флотилия, най-безцеремонно прогонила милиони българи от родината им, господин Борисов! И те няма да го забавят. Никога.

В Лондон огледалото не отговаря, че Вие сте най-красивата на земята. То казва истината. Пита кога ще стигнем Румъния в борбата с корупцията, какво стана с доклада за правосъдието, защо да се раждат деца в България, при положение, че бъдещето им е твърде несигурно. Онова огледало е кристално ясно. То не се подвежда по приказките Ви за стабилност и усвояване на фондове, от които на всички вече ни се повръща.

Колко ли мъчително е било за самовлюбена личност, свикнала на ежедневни ласкателства от всички страни, да се изправи пред истинския си образ и да види в какво чудовище са я превърнали самозабравянето, преяждането с власт и липсата на каквито и да било принципи в поведението? Как ли слисано сте гледали, когато сте осъзнали, че няма да Ви заринат с въпроси по дребнотемията, а ще Ви се наложи да се сблъскате с истинските проблеми, с които така старателно отбягвате да се захванете в реалния живот? КОЙ знае колко силно Ви е липсвал поне един-едничък аплодисментец…

Но в живота е така. Всички рано или късно се сблъскваме с истината. Ето, че и на Вас Ви се наложи да го направите. За Ваше щастие за кратко. Вече сте си вкъщи, при послушните медии, оскотелите от мизерия и абсурди поданици и доброто старо огледало. Тук, където темите на деня са от сорта на това, че някои си „родолюбци“ били Ви дошли на крак, за да Ви подарят изображения на Левский и Ботйов и да попросят от Вас уверение, че няма да позволите да им вземат робството.

Имате два избора, господин премиер. Да се замислите върху оня, действителния образ, който се изправил пред Вас в Лондон или да продължавате да се наслаждавате на великолепното си, кухо изображение в родното огледало. Едва ли някой се съмнява какво ще изберете. За жалост…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.