Отворено писмо до дядо Мраз

Здравей, дядо Мраз!

Първо искам да ти се извиня, че те наричам дядо Мраз, а не дядо Коледа, както си познат в повечето нормални страни. Тъй като обаче не живея в нормална страна, аз си действам както си знам. В моята страна нищо съществено не се е променило от времето, когато те наричахме дядо Мраз, та затова и си викам да избягам от бутафорните промени и да си го карам постарому.

Ще ми се да поискам прошка и за твърде дебелашкото ми увлечение по модерните тенденции в комуникацията. Да, когато бях дете ни учеха, че трябва да ти пишем писма, старателно да ги залепяме, да им слагаме марка и да ги даваме на родителите си, за да ти ги изпратят. Сега обаче на мода е всички да се надпреварват в пускането на отворени писма до този и онзи, та реших и аз да се включа в мейнстрийминга.

Още повече, че така или иначе при толкова служби, чиято единствена дейност е да подслушват, ровят и чоплят из личната кореспонденция на  мен и сънародниците ми, си е все едно дали ще ти пиша на лични в Клюкарника, ще ти изпратя писмо по пощата или ще го изтипосам в общественото пространство. Какъвто и вариант да избера, комуникацията ни няма да си остане само помежду ни, та по-добре да не се набутвам с марки, да пиша адреси и да плюнча пликове…

Едно време ни учеха да бъдем културни и възпитани, особено с по-старите хора, та искам да те питам, как е климатът в Лапландия? Ти си на достолепна възраст, та би трябвало да имаш наблюдения дали глобалното затопляне е факт или всичко е просто една измишльотина на шайка манипулатори, искащи да спрат техническия прогрес на човечеството и… да очернят Бойко Борисов. В крайна сметка всички злостни комплоти и заговори на този свят са насочени малко или много срещу нашия премиер. Добре, че трима папи са го галИли по главата, та е недосегаем за гнусните завистници, които ката ден му кроят капата по всички възможни начини.

Та така… Ако в Лапландия се е затоплило, бих ти препоръчал да смениш кожуха с някое по-лефтерно сюртуче и да понамалиш малко брадата, щото ако чакаш на ония от всевъзможните международни конференции за борба с климатичните промени да вземат ефикасни мерки, ще останеш крайно разочарован. Тях изобщо не ги интересува дали се топят ледниците и с колко сантиметра ще се повиши нивото на океана или с колко градуса ще се затопли атмосферата след един век. Те живеят тук и сега и са се събрали да хапнат малко първокласна храна, да пийнат някоя чаша искрящо шампанско и да си начешат езиците. Друго няма да свършат. Нито сега, нито за в бъдеще…

Май много се отплеснах. Като споменах премиера Бойко Борисов обаче, се сетих за какво започнах да ти пиша, мили дядо Мраз. Знам, че може да ти се стори прекалено нахално, но имам няколко желания. Вярно, тази година не слушках много никого, освен съвестта си, но ти сам ще си прецениш какво заслужавам и какво не.

На първо място искам порше. Бойко каза, че българите сме карали поршета и само сме се правили на бедни. Аз му вярвам. Всички му вярваме, нали заради това и си го избираме, въпреки безспорната му посредственост. Та, така, дядо Мраз! Щом другите имат поршета, и аз искам! Няма да се цепя от колектива, защото колективът ще ми го нацепи… Пък и ти си имаш джуджета, сега за едно порше ли си!? За нула време ще ми го сглобят.

Второто ми желание е далеч по-скромно. Тъй като същият този наш премиер каза, че който пуши цигари, пие ракия и яде сланина няма да бъде лекуван за сметка на другите, искам два мастърбокса първокласни папироси, тон скоросмъртница и (поне) три качета сланина. Тъй като на всеки му е ясно, че така или иначе в тази страна никой не лекува никого, независимо пуши ли, не пуши ли, какво пие и какво яде, поне да се порадвам на живота. Докогато може…

Май се получи низходяща градация, да му се не види! Това е третото ми и последно желание. Искам две каки да ми бъбрят на ушенце. Ама такива, засукани, като ония каки, сещаш се кои. Това мое щение ще ти е най-лесно за изпълнение, убеден съм. Живеем в такива времена, че да си осигуриш каки за опраскване е нищо работа, само да имаш някой властови лост под ръка. А ти имаш, дядо Мраз. Щом летиш с шейна и обикаляш цялото земно кълбо за едно денонощие, значи можеш да ме черпиш и две каки, та да си ги опраскам когато ми щукне. И да не забравиш поршето, цигарите, ракията и сланината, че то само с едното опраскване ще ми доскучае прекалено бързо…

P.S. Знам, че съм малко дърт, за да се обръщам към теб, ама няма към кого. Бог високо, цар далеко. Пък и на тях каквото и да говориш, няма смисъл. Ако кажеш нещо в църквата – всичко се снася веднага в ДС; ако ли пък обърнеш внимание на банкенския цар, че народът изнемогва, той отговаря в стила на Мария Антоанета. А на мен пасти не ми се ядат, мразя сладкото…

С уважение и тайни надежди!

Един редови българин

Статията е публикувана в сайта Биволъ.