За мишките и моя приятел Влади

Миналата седмица бях на кръщенето на русолява и къдрокоса дъщеричка на моя скъп, ама много скъп приятел Влади. Няма да споменавам повече подробности, не е важно къде се е състояла тази инициационна практика, не е важно кой е Влади. Поне за тези, които не го познават. Защото всички, които са имали какъвто и да е досег с него знаят, че той е един достоен и великолепен българин, който би могъл да допринесе много както за семейството си, така и за Родината ни.

Да, но Влади беше в България само за кръщенето на дъщеря си. Едно красиво момиче, което живее надалеч. Много надалеч. На майната си, както се казва. Мишките са изгонили достойния, работлив и оправен мой приятел Влади, хубавата му съпруга и дъщеря им от Родината ни.

Те (не мишките) работят по строителството и поддържането на къщи на Албиона. Малката владее английски по-добре от мен, това е извън всякакво съмнение. Което, разбира се, е похвално. Едно време, когато бях на годините на това момиченце, почти никой не знаеше английски. Тогава учехме руски. Рашънски, както му казваме сега, шегувайки се. Но това дазънт метър. Идеята ми е друга.

Влади направи кръщене, на което присъстваха повече от сто човека. На толкова „мащабно“ кръщене аз лично не съм присъствал. В един от най-големите манастири в България, с всичките му церемонии, хотели и кръчмарски изпълнения. Напих се здравата, повеселих се още повече, видях се с едни от най-добрите си приятели.

Влади обаче не беше особено щастлив. На него му се плачеше. Видях го в очите му, усетих го в порите на кожата му, почувствах го в душата си. Защото грозната истина е, че един ден след кръщенето на сладката си, красива дъщеря, той трябваше да натиска педала близо денонощие. „Go west“, както се казваше когато бях юноша бледен.

Мишките изгониха моя приятел Влади от България. Изгризаха всичко, което си заслужаваше и не му оставиха шансове да остане в Родината си, която той безспорно обича много. Изгониха него, един мъж У силата си, както се дума У нашия край, жена му, красива и работлива жена, изгониха и бъдещето на България – дъщеря им, която можеше да роди още и още българчета.

Тя няма да го направи. Родителите й няма да допринасят за принадения продукт на България. Ще го правят за Великобритания. Знаете ли защо? Защото ни управляват мишки, които умеят само да режат лентички и да говорят гръмки приказки. А, и да гризкат от сиренцето. Същите тези мишки не вършат нищо реално, за да може в нашата Родина да се живее достойно. И казват на децата си “Go west”, но с българо-английски речник в ръка.

Има и един друг Влади, който също ми е много скъп. По случайност ми е брат и много се гордея с него. Знаете ли как си плати студентството? Изкара летата още по на “west”, отвъд океана. Не знам дали си представяте какво можеш да прочетеш в погледа на едно двадесетгодишно момче, когато заминава на десетина хиляди километра от близките си. За да изкара пари, защото мишките, управляващи Родината му, са се продали, та да напълнят дебелите си пърделници. Всъщност, най-вероятно знаете, защото покрай всеки от нас има по един, двама или трима Влади, жертви на умишления геноцид, който се упражнява срещу мен, теб, него, нея…

Приятелите ми, които забягнаха от Родината ни, са десетки, ако не и стотици. Когато се прибера в родния си град, мога да се видя с двама-трима човека. А познавах много. Сега съм самотен. Вкусът в устата ми е метален. Алуминиев. Като на тях. Ония мои другарчета от детските години, дето алегорично си прехапват устните по терминалите на шопското летище. Тия, дето преглъщат ръждата и горчилката. Също като нас, тези, които оставаме. Цайтнот. Никой от обикновените хора в тази държава няма полезен ход…

Не знаят кога ще се върнат. Не искат да се връщат. Виждат какво е нормално функционираща страна, където и да отидат. И ги боли. Защото мечтаят да са си вкъщи, при близките и приятелите си. Да се трудят, да записват децата си в български детски градини и училища, да имат достоен живот.

Няма как да го правят, обаче. Мишките им гризат и битието, и житието. Изгризаха и нашето, на балъците, дето останахме тук. Затова Влади, красивата му жена и още по-красивата му дъщеря дойдоха тук от хиляди километри, направиха кръщене, видяха се с близките и приятелите си за няколко дни и си тръгнаха от Родината със сълзи на очи. А вие, мишки, режете лентички на воля! Никой мислещ човек не можете да излъжете!

На Влади му се плачеше, когато се разделяхме. Той се оправя добре там, от другата страна на „барата“, както шеговито нарича Ламанша. Жена му също. Детето им най-вероятно ще учи в английско училище.

Помислих си, че Родината ни губи още трима стойностни българи и пуснах една издайническа сълза. Скрих я. Обърнах се с гръб. Влади обаче не криеше чувствата си. Той иска да бъде със семейството си в България. За да работи, а не да реже лентички и да открива обекти, построени без негово участие и с чужди пари, през обръчи от фирми. Влади бачка яката, има стабилни доходи, но е далеч от родата си. Влаката казваме в Северозапада. Докато живееше в България също бачкаше яката, но за сметка на това нямаше стабилни доходи и беше близо до родата си. Малко нито така, нито иначе…

Схващате ли разликата? Влади избяга от геноцида срещу народа ни. Не, не ми обяснявайте, че ние сме си виновни заради политиците, които избираме! Ние нямаме избор. Това е една целокупна паплач, която умишлено ни държи в мизерия. И прокужда so far away мислещите, работливите и можещите хора.

Прегърнах Влади, както преди години прегърнах и брат си, другия Влади. Сърцето ми се разтуптя. За щастие брат ми се върна. Страхувам се, че приятелят ми Влади едва ли ще го направи, въпреки че обича Родината ни. Той е прокуден. Най-вероятно завинаги. Както и милиони наши сънародници… А ние? Ние го ядем големия. Също както и те. Защото търпим мишките.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...