Ние, богатите българи с големи банкови влогове

Кой казва, че в България имало дефицит на водачи, които да вдъхновят народа и да му дадат духовни сили, за да се пребори с кризата и да стъпи здраво на пътя към благоденствието? Който и да го казва, а съм чувал много хора да го правят, не е прав и трябва да се засрами. За да не изглеждам голословен, ще дам пример със себе си. Наскоро аз лично се почувствах изключително мотивиран да се развивам и да направя всичко, за да постигна това, което ми се струваше почти невъзможно - да си направя банков влог. И цялото това въодушевление дължа безспорно на един-единствен човек - големия гуру на нашето съвремие, министър-председателя Бойко Борисов.
Оказа се, че години наред съм живял в тотална заблуда. И то защото гледам от собствената си камбанарийка и съдя за света по себе си и приятелите си. Мислех си аз до преди два-три дни, че банковият влог е нещо като снежния човек йети - всички сме чували за него, голяма част от нас вярват, че съществува, но малцина са избраните, които са го виждали или поне си въобразяват, че са го виждали. В приятелското ми обкръжение - все хора около тридесетте, произхождащи от така наречената "средна класа", което в България май значи да можеш да си позволиш да ядеш три пъти дневно, за банков влог досега и думица не е ставало. Както вероятно и вие, и аз познавам всякакви образи - семейства с деца, семейства без деца, несемейни двойки, свободни елементи, но си мислех, че всички сме обединени от ежемесечното си поклонение в храма на бог Кредит, където оставяме съвсем "не"волните си жертвоприношения.

Но, както казах, господин Борисов (посредством своя сподвижник Симеон Дянков) оня ден ми отвори очите и ми показа, че влогът съвсем не е рядка птица. Напротив! Цели 800 000 домакинства в добрата ни стара родина притежавали такъв. Май просто средата, в която се движа, не се състои от хора от средната класа, а от маргинали, неспособни нито да се трудят всеотдайно, нито да печелят подобаващо, нито пък да спестят някой лев и да го сложат в банката, за да им покапва лихвичка. Както каза премиерът, всеки месец отиваш, теглиш си натрупаното, а твоите пачки си стоят на завет в трезора и никакъв световен или дори вселенски икономически ураган не може да ги отвее. Твърдо реших, че ще се променя и ще направя своето семейство част от клуба на спестовниците, оказали се достатъчно предвидливи, за да заделят нещо настрани.
Така де, прав е господин Борисов, че българите сме богати - 4 милиарда лева да внесем в банките само за една година не е шега работа, разсъждавах аз. А щом аз не съм внесъл и стотинка (грешка: внесъл съм, но не като влог), значи нещо ми е сбъркано. Изглежда всички около мен също са сбъркани. Както и тези, които незнайно защо са решили да бягат зад граница, за да си търсят късмета. Та късметът им е тук! Премиерът каза, че от 90-та година насам българите са си подменили цялата покъщнина, автомобилите и вече няма какво да си купуват, затова пълнят сейфовете. Е, щом си имаме всичко ново, къде да бягаме? Защо да слугувам на западняците, когато мога да живея достойно и тук? Щом го правят цели 800 000 семейства, което по данни на Дянков било около 60% от всички домакинства. Повече от половината ми сънародници са достатъчно предприемчиви, за да заделят нещо настрани, а аз, пройдохата и мързеливецът, си барам...
След като обаче ме напусна първоначалната еуфория от това, че според безспорен капацитет като премиера аз съм богат, на практика съм си купил всичко необходимо и си е лично моя грешка, че не спестявам като повечето си сънародници, се позамислих. 800 000 домакинства... Много бе! Я да се опитам да разгадая откъде са се извъдили. ОК, най-малко 200 000 имаме от онази каста, противна на всички провинциалисти, решили да търсят късмета си в София (какъвто до скоро бях и аз), отдаваща под наем  жилища, офиси, гаражи или спечелила някой и друг милион от продажбата на лозето си в Драгалеввци, Бояна или Симеоново. Дотук добре, но пак останаха 600 000. Ама, че съм глупав! Ами Пловдив, Варна, Бургас, изобщо Черноморието, там да не би да няма лозя на астрономически цени, да не би наемите да са ниски? Айде, за цялата страна да ги сложим още 200 000.
Преполових ги, но за съжаление нашето домакинство не се вписва в тази прослойка, която всички останали ненавиждат, но в която тайно искат да се влеят. Значи трябва да открия някакви други хора, с които имаме поне малко общо, за да разбера как спестяват те и ние да последваме примера им. Нямаме шанс и при ония 200 000 (примерно), на които неосъзнаващите финансовата мощ на народа ни избягали в чужбина роднини им изпращат пари, а те спестяват по нещо и го внасят в банката за още по-черни дни. За съжаление не можем да се впишем и в графата на малкото щастливци, които (дали с работа или по някакъв друг начин) наистина изкарват доста, спестяват много и живеят отлично. Ако приемем съвсем условно, че това са още 100 000 домакинства, остават последните 100 000, към които щем не щем трябва да се присламчим, за да придобием самочувствието на хора с нещо зад гърба си.
Хрумна ми, че за да знам към кого да се приобщим, трябва да уточним какво точно домакинство сме ние. Жена в майчинство, доходи - минимална работна заплата... Опа! Излъгах - 30 лева под минималната, защото не знам по какви си (със сигурност справедливи) доводи правителството реши, че тя се вдига, но майчинството не се вдига. Две деца - доходи 70 лева общо. Хммм... Все е нещо. И аз, да не конкретизирам, че съм подписал клауза за конфиденциалност в договора си, но приблизително там някъде на средата между 500 и 1000 лева. Ами да, сигурно и хората от последните 100 000 домакинства са с горе-долу подобни доходи. Но спестяват! Въодушевен, извадих лист и химикал и започнах да смятам колко пари ни се падат на ден като махнем сметките, таксите за детски градини и кухни, и храната. Вноските в банката изобщо не включвах, под достойнството ми е да се занимавам с тях, та нали ще ставам вложител! Ще минавам от другата страна на барикадата. Дълго оглеждах получилия се остатък и накрая все пак реших, че ако се лишим от едно-две нещица, все пак ще можем да отделяме едни 50 лева на месец, за да си имаме и ние влог в банката. Вярно, ще трябва да си стоим вкъщи като кукувици, кредиторите ще ни подпалят телефоните, но какво от това!? Та нали ще си имаме лихвичка! Всеки божи месец ще можем да си теглим по някой лев.
Хрумна ми обаче и че трябва да побързам със създаването  на влога, защото премиерът се разпореди на Дянков и другите министри до десетина дена да дадат идеи как да се изкарат от банките парите на мързеливия ни, свикнал да живее от лихви, презадоволен народ и да се влеят в реалната икономика. Както винаги премиерът даде и страхотна идея: да се убедят домакините във фризьорските салони, че трябва да санират панелките си. Е, моят влог за подобно нещо няма да стигне, но господин Борисов е прав - санирането е умно нещо, помага и на природата, и на сметките за отопление, така че ще се опитам да изкопча още един кредит и ще санирам щом той го препоръчва.
Трябва да споделя тези  прозрения и с приятелите си! Защо да не се влеем и ние в многобройната маса на мързеливите, непредприемчиви, но за сметка на това живеещи в охолство банкови вложители?