Опитвайки се да предотвратят или поне да обезкървят втория голям протест, насрочен от опозицията за вчера, управляващите от „Единна Русия” предложиха и приеха (на 5 юни) в руската Дума закон, определящ многократно по-високи наказания за нарушаващите строгите регламенти за организиране и участие в демонстрация. Така например редовите „нарушители” ще бъдат санкционирани с равностойността на от 250 до 500 евро, а организаторите могат да получат „фишове” за повече от 7 000 евро, и то ако не са юридически лица. Според поправките в правовата рамка, на функционерите на партии могат да бъдат наложени глоби до около 24 000 евро.

Опозицията се опита да отговори с „италианска стачка” – протакане на приемането на спорен закон, чрез предлагане на огромен брой поправки. Усилията й обаче не дадоха резултат, защото чрез използването на „дупки” в закона и котерийни игри законът бе приет навреме.

Новият законодателен текст предизвика силна съпротива в опозиционните среди в Русия, а също така и изключително сериозни резерви в редиците на международните правови и неправителствени организации. Сергей Митрохин, който е лидер на „Яблоко” (социално-либерална партия, създадена през 1995 година и неколкократно излъчила депутати в руската Дума), твърди, че поправките в закона са „чудовищни” и под ударите им могат да попаднат дори хора, които просто се разхождат из градовете, което ни връща в едни добре познати, но за щастие отминали времена.

В деня преди Похода на милионите управляващите в Русия нанесоха нов удар на опонентите си. Опозицията да не се отказа от намеренията си да организира протеста въпреки завишаването на рестрикциите, а Кремъл реши да се подсигури и… извърши неочаквани обиски в домовете на най-изтъкнатите антиправителствени лидери. Официалната причина, изтъкната от властите, е че претърсванията са били необходими, за да се разбере кои са виновните за безредиците по време на предишния протест – Марша на милионите. „Претарашени” бяха къщите на Сергей и Анастасия Удалцови, Марина Баронова, помощничка на депутата Иля Пономарьов, Иля Яшин, Алексей Навални и Ксения Собчак.

Какъв е резултатът от показната акция? В жилищата на опозиционните функционери е открита „противодържавна” литература (термин, който със сигурност е бил любим на Сталин), над един милион евро и списъци с имената на антиправителствени активисти (все едно в Государственная милиция ги нямат)…

По същото време, малко преди протеста, достъпът до сайтовете на някои от независимите от правителството медии мистериозно се оказа невъзможен. Сред тях бяха радио „Ехото на Москва” и вестник „Новая газета”.

За още по-голяма сигурност повечето лидери на опозицията бяха извикани да дадат показания в милицията само час преди началото на „Похода на милионите”. Въпреки че водачите им се появиха на протеста със закъснение, недоволните приеха манифест, наречен „Свободна Русия”. Основните искания, включени в него, са Владимир Путин да подаде оставка като президент, да се приеме нов избирателен закон и да се организира нов вот за държавен глава. Освен това се предвижда създаването на координационен съвет, включващ опозиционни сили и представители на гражданското общество.

Макар и по време на самия простест да не се стигна до ексцесии и сблъсъци на демонстрантите с полицията, едва ли е необходимо да разполагаме с трето око, за да прозрем, че зад всички тези акции на властите стои чисто и просто зле прикрито желание да бъде затворена устата на опозицията и дребнава нервност пред лицето на различното мнение.

Не ни е необходимо трето око обаче и за да предвидим крайния резултат от всичко това. Никога в историята даден режим не е оставал завинаги. Колкото повече разчита на репресии и се опитва насила да убеди хората, че са свободни и живеят добре, толкова по-скоро си заминава, оставяйки само лош вкус в устата на тези, които са го преживели. Достатъчно е само да си припомним огромната мощ и ресурс, които акумулираха в себе си комунистическия блок и Хитлеристка Германия и грандизония начин, по който се сринаха само след десетилетие, две, пет съществуване…

Дори не е нужно да се връщаме до ХХ век. Само преди малко повече от година, на 1 февруари 2011-а, друго опозиционно движение отново под надслов „Поход на милионите” започна в Кайро и Александрия. И нищо не успя да го спре. Нито хилядите убийства, нито стотиците увещания и обещания. Хосни Мубарак вече е само история. Лоша, кошмарна история, но все пак с щастлив край.

Не е необходимо и да се придържаме само към политиката, за да проумеем, че никоя груба сила не е достатъчна, за да спре идеите. На днешния ден през 1876 година в Швейцария умира Михаил Бакунин – един от най-големите философи и борци за промяна на авторитарните режими на XIX век. Руснак. Човек, голяма част от чиито идеи отдавна са се превърнали в реалност в съвременните ни общества.

Дори и във физиката се казва, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Така че нито Путин, нито Медведев, нито авторитаризмът и олигархокрацията са вечни. Когато търпението на един народ стигне до определен предел, нито детектори за метал, нито разпити, обиски и медийно затъмнение могат да помогнат.

Някой би ми опонирал, че въпреки съмненията за корупция и натиск по време на изборите, Владимир Путин е спечелил с такава смазваща преднина, че едва ли резултатът може да бъде обърнат. Може и така да е, не споря. Това обаче е още една причина предложенията на опозицията да бъдат приети. Ако е уверен в победата си, той не би имал кой знае какво против да загуби някой процент, но да докаже правотата си, приемайки новия изборен закон и повторното провеждане на изборите, нали така?…

Добавете коментар