Роди ме, мамо, промоутър…

Петър Петров, генерален мениджър на „Болкън Ентъртейнмънт Къмпани”, даде поредното неоспоримо доказателство, че за крупните бизнесмени в България няма нищо по-важно от бързата печалба. За да се доберат до нея, те са способни на чудеса, а ако не я получат (или поне не е в очакваните размери), са готови да охулят всички и всичко. За съжаление предприемаческият климат у нас е пълна трагедия, а бизнес етиката и доброто име, от което няма по-важен капитал в нормалните икономики,  са досадна глупост за самодоволните местни играчи.

В свой „анализ” пред Дарик въпросният Петър Петров от „Болкън Ентъртейнмънт Къмпани” изразява компетентното си мнение, че концертният живот в България замира. Изводът на безспорно най-недолюбваната в последните дни личност сред феновете на рока в страната официално се дължи на скромната посещаемост на организирания от неговата компания фестивал „София рокс”, който се проведе на Националния стадион „Васил Левски” на 7 и 8 юли.

Според Петър Петров, след като за двата си дни музикалното събитие е посетено „само” от 20 000 човека, то значи българинът е преситен от концерти и по подобие на западните фенове на тежката музика предпочита да си стои вкъщи, вместо да куфее заедно с идолите си. Самозабравилият се трегер на концертния бизнес отправя по-скоро ярностна, отколкото другарска критика към родния рокаджия, който бил навикнал да си купува билети в последния момент и заради това много от концертите се проваляли предварително заради слаби продажби. Петров даде и конкретен пример – заради малкото закупени пропуски родните метъли провалили предвидения концерт на Iron Maiden от миналата година.

Друго обвинение към феновете е, че те явно не осъзнават, че закупените от тях билети са за любимците им, а не за „промоутъра”. По този начин генералният мениджър или каквато и гръмка длъжност там да заема, се защити от съвсем коректните нападки, че той и компанията му са алчни и безцеремонни лъжци. Но да започнем отнякъде…

Откъде накъде ще твърдите, че парите на феновете отиват при харесваните от тях групи, господин Петров? В „нормалните” страни действително е така, или поне до определена степен, защото вашите колеги „промоутъри” навсякъде са пиявици (по-цивилизовано казано „посредници”), които прибират необосновано голям дял от печалбата. В България обаче такива като вас показват, че всичко е една огромна лъжа.

Да предположим, че съм фен на Godsmack и не харесвам нито една от останалите групи. Още през февруари (когато от „Болкан ентъртайнмънт” обявихте, че Sully Erna и компания ще идват на „София рокс” 2012) започвам да събирам пари за билет.

(Изрично искам да уточня, че авторът на статията нито е искал, нито е ходил на фестивала. Изразявам се чисто хипотетично, за да представя мнението си).

Тъй като чакам любимата си банда отдавна и държа да я гледам отблизо, искам да си купя от най-скъпите билети, които вие обявихте за продажба 4 дена преди съобщението, че и Godsmack ще идват (на 6 февруари); тогава, когато се знаеха само 3 групи от бъдещите участници на „София рокс”…

Не си купувам билета веднага не защото не искам, господин Петров. Просто вие сте достатъчно оял се, за да нямате представа за реалната ситуация в страната. Всеки фен мечтае да изтича до касата веднага, щом разбере, че любимците му ще изнасят концерт. Всеки иска да знае, че притежава скъпоценния билет от колкото се може по-рано. Казвам го от позицията на човек, който винаги е бил рокаджия и се е движил сред фенове на твърдата музика, без обаче да обича да ходи на концерти. Казвам го, защото с очите си се убеждавам ежедневно, че българските почитатели съвсем не са се разглезили от 20-ината що-годе големи концерта, които бяха организирани в страната ни.

Напротив! Почти всички са жадни да видят още и още легендарни музиканти. Билети не се купуват предварително не поради някаква прищявка. Това се случва, защото 120 лева например (колкото бяха най-скъпите пропуски за тазгодишния „София рокс”) са много пари за редовия рокаджия. Както и за редовия българин. Той не си ги държи някъде накуп, за да чака да ги даде за някое развлечение, което му се открива на хоризонта. Той изстрадва и пресмята всеки лев от тях и затова си купува билети в последния момент. Защото спестява тази сума, която на вас най-вероятно ви се струва смешна. Но да продължа с шизофреничното си влизане в ролята на фен на Godsmack.

Събирам си аз търпеливо пари и, да речем месец преди обявената дата, си купувам билет. Това ме прави изключително доволен, защото ще отида на концерт на любимата си група. Междувременно вие периодично обявявате някой нов участник в „София рокс” 2012, докато числото на заявените за изява на фестивала групи набъбва до 12. Аз обаче не харесвам нито една от тях и съм преглътнал, че ще дам 120 лева, за да гледам само и единствено Godsmack и веднага след представянето им ще се прибера в… Генерал Тошево например.

Преглътнал съм и други неща. Например, че не предлагате билети за един от дните на фестивала, което е абсолютно безумие. През комунизма имаше такава практика по книжарниците. В нещо като съвременните „пакети” се предлагаха да кажем две хубави, търсени и рядко издавани книги от световната класика, но уловката беше, че за да ги притежава човек трябваше задължително да си закупи заедно с тях няколко тома на Маркс и Енгелс, Тато или друг гениален, но недооценяван творец.

Веднага искам да уточня, че паралелът, който правя, няма нищо общо с класата на групите. Всички банди на „София рокс” 2012 имат достатъчно фенове в България и заслужават уважение. Тъпо, комунистическо и противоречащо на пазарните механизми ако щеш беше единствено поведението на организаторите. Откъде накъде някой ще ме принуди, ако наистина съм фен на Godsmack, да плащам за Iggy and the stooges, които например ненавиждам и не бих гледал за нищо на света? Това би било донякъде разбираемо, ако двете групи свиреха в един ден на една сцена. Щом става въпрос за двата дена на фестивала обаче, е пълна простотия.

Да продължим с хипотезата обаче. На 28 юни, само десетина дена преди „София рокс”, аз, фенът на Godsmack от Генерал Тошево, разбирам ужасяващата новина, че Sully Erna има проблеми с гласа си и любимата ми група отменя цялото си европейско турне, включително и участието си в България. Разбира се първоначално побеснявам, че мечтатият концерт се е провалил. Скоро след това обаче някъде в мозъка ми присвятква комерсиалният инстинкт на човек, окован от законите на XXI век, и внезапно осъзнавам, че съм яко пре..ан със 120 лева, защото няма как да продам билета си на никого. Поне не без сериозна загуба…

След кратък размисъл обаче се сещам, че има закони за защита на потребителите, които трябва да се спазват, защото сме страна от ЕС. Затова и влизам на сайта на „Болкън Ентъртейнмънт”, за да видя как да си върна парите. „Щом компанията не може да ми предложи продукта, който ми е обещала, не би трябвало да има проблем. Трябва да мога да получа всичките си пари или поне голяма част от тях”, мисля си наивно аз. През цялото време не ми минава и през ума, че организаторите имат някаква вина. Никой не може да отговаря за гърлото на Съли Ърна…

Какво е учудването ми обаче, когато в официалния сайт на „Болкън Ентъртейнмънт” не намирам и думичка за компенсации на опечалените фенове на Godsmack! Мисля си, че след като групата не изпълнява ангажимента си към организаторите, със сигурност ще им плати неустойка, част от която те би трябвало да дадат и на мен. Защото съм си купил билет за тоя дето духа.

Нова надежда обаче се заражда в мен, когато се сещам, че в сайта на Eventim.bg, откъдето съм „пазарувал” хартийката, съм прочел следното: „Връщането на закупен билет не е възможно, освен ако събитието не се състои, бъде отложено или настъпят промени в програмата или състава на участниците. В тези случаи ще бъде възстановена сумата, отпечатана на лицевата страна на билета. Не се възстановяват евентуално направени разноски (например за пътуване или хотел)”. Поглеждам лицевата страна на билета си, пише ясно и точно „120 лева”.

Отварям сайта на Eventim, за да се убедя, че съм прав и с огромна изненада виждам, че текстът е променен. Мъничко, едва забележимо, но много съществено. Уверете се сами: „Връщането на закупен билет не е възможно, освен ако събитието не се състои или бъде отложено. В тези случаи ще бъде възстановена сумата, отпечатана на лицевата страна на билета.”. Как чудодейно е изчезнало условието, което гарантира правата на посетителите на фестивала!

Моята предполагаема история (която обаче е истинската минидрама на хиляди опарени фенове) не е интересна оттук нататък. Ще напъна въображението си още малко и ще спомена, че както и предполагам не успявам да намеря купувач за билета си. Въпреки това изобщо не отивам на фестивала, защото така или иначе не искам да гледам никоя от групите, които свирят на него. Накрая (като най-тъмния балкански субект) се радвам злобно, че сигурно има и по-зле от мен, защото феновете на Iggy and the stooges, които разбраха в последния момент за отпадането на техния любимец, са се набутали още по-яко, тъй като са платили пътни и спане в София.

Общо взето това са причините да ви се струва, че интересът към концертите в България намалява, господин Петров. Точно така „концертите в България”, защото сънародниците ни ходят на фестивали, но предпочитат тези извън страната ни. Доколкото разбрах пък музикантите от Guns’n’roses, Trivium, Kaiser Chiefs, Clawfinger, Ugly Kid Joe и Within Temptation съвсем не мислят като вас и са останали същисани от мощната подкрепа и всеотдайността на родната публика. А на нас, ако ни пука за нечие мнение, то това е тяхното, а не вашето, господин Петров.

Организаторите (като вас) мислят, че са извън законите на икономиката и обществото. Кой предприемач иска печалбите му да се гарантират месеци преди той да предаде „стоката” на купувачите, за да отнемяте концерти, ако билетите не се изкупят тутакси?

Кой предприемач си позволява да обижда потенциалните си клиенти и да ги обвинява, че не купуват билети, а си стоят вкъщи? От кой купувач в условията на пазарна икономика може да се желае задължително да плаща повече, отколкото е склонен за повече, отколкото иска? И накрая, кой предприемач може да си позволява да предлага един продукт, да взема пари за него, да не го осигурява на клиента си и накрая да отказва да върне парите?

Ще ви кажа, промоутъри. Предприемач от същия тип като ония, за които бяха предназначени промените в Закона за горите. Предприемач от същия тип като ония, заради които въпреки обещанията цената на газа отново не се понижи, а тази на тока се повиши драстично за пореден път. Предприемач, който си мисли, че е над закона, а останалите хора са балъци, които само трябва да му „снасят”.

Но нещата вече се променят. Бавно, но струва ми с необратимо. Хората вече не са балъци. Голяма част от тях си знаят правата, а не са малко и тези, които са готови да ги отстояват. И го правят. Доколкото разбрах, десетки фенове вече са подали жалби срещу поведението и постъпките ви. А, когато ви се обадят от съда, няма да можете да „откажете коментар” или да затворите телефона. Господин Петров…