Поредно изследване доказва пристрастността и продажността на българските медии
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Четвъртък, 12 Юли 2012 13:33
Българските медии целенасочено и умишлено странят от определени въпроси с висок обществен интерес и правят всичко възможно да ги поставят в затъмнение. Това е един от основните изводи след разработването на проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг“, който бе реализиран от Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман“.
Сред най-фрапиращите примери за медийно затъмнение двете организации отбелязват изнесените от „Уикилийкс” документи от доклад на бившия американски посланик в България Джордж Байърли. Водещите български печатни издания почти напълно са игнорирали скандала и публикуваните преди година във френския вестник „Монд” отчети, в които е направен анализ на българската банкова система, като изрично е отбелязано, че един от най-големите й проблеми е, че някои финансови институции перат пари.
Споменати са и осем конкретни имена: ПИБ, СИ БАНК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, КТБ, ДЗИ, ЦКБ и Софийска общинска банка. Тези банки „Монд” нарича „гнилите ябълки” на българския капиталов пазар. Докладът на Джордж Байърли дава отговор и на един от основните въпроси, които всички редови българи си задават едва ли не ежедневно: Защо лихвите по кредитите в нашата страна, обитавана от неплатежоспособен народ и едва кретащи фирми, са в пъти по-високи от тези в останалите държави от ЕС?”.
Но да дадем думата на самия Байърли: „Отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки, тъй като собствениците им наливат средства в свързани с тях, по-малко конкурентноспособни фирми, които нямат намерение да върнат заемите. Това оставя тежестта от несъбраните лоши кредити за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.„.
Далеч съм от мисълта да твърдя, че бившият посланик е направил анализа си загрижен да промени несправедливото положение, в което се намира българският народ. Ни най-малко. Ако беше така той би се постарал думите му да станат публично достояние по друг начин, а не чрез „Уикилийкс”.
Докладът му е последствие от типичната за САЩ политика на намеса във вътрешните работи на всички страни, с цел при определени обстоятелства да бъдат извлечени ползи. Това обаче едва ли ни интересува. В днешно време, когато правителства, монополи и престъпност стават все по-неразривно цяло, един от малкото начини обикновеният човек да научи истината, е да се натъкне на точно такава информация, касаеща сферите на сблъсък между интересите на големите. Това е шанс и за едни хипотетични независими медии, които могат да изпълнят основната си роля на информатор на обществото и коректив. Независимите медии обаче са само хипотетични…
Другите „затъмнени” теми с голям обществен интерес, които отбелязват от Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман“, са престъпното минало на премиера Бойко Борисов и имотното състояние на бившата му приятелка Цветелина Бориславова. В проекта са изследвани десет от най-тиражираните печатни издания в България – „Телеграф“, „Монитор“, „Стандарт“, „Новинар“, „Труд“, „24 часа“, „Сега“, „Дневник“, „Капитал“ и „168 часа“.
Специалистите, разработили „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг“ са изброили общо 16 обществено значими теми, които са били съзнателно премълчани или омаловажени от посочените вестници през 2011 година. Основната личност, която е „облагодетелствана” от едностранчивия поглед на медиите, разбира се, е премиерът Бойко Борисов. Според анализаторите той, бившата му приятелка Цветелина Радославова и някои приближени до него личности съзнателно и целенасочено са пощадени от и без това доста тъпото журналистическо перо.
Едва ли някой ще остане изненадан и от останалите теми, преминали момиходом из страниците на българските всекидневници – предизборният клип, на който кметът на Пловдив Иван Тотев показва как да се обявяват бюлетини за невалидни; десетките случаи на назначения „по втория начин” в съдебната система; шистовият газ и реалните последствия от проучванията и добиването му върху природата; ядрената енергетика…
Почти не се говори и за държавните и европейски институции в ролята им на рекламодател в медиите. Недостатъчно внимание се отделя на недостъпността на градската среда за хората в неравностойно положение, АСТА, полицейското насилие, използването на специалните разузнавателни средства и скандалът с „Алея Първа” във варненската Морска градина.
Нереално сериозен е пък фокусът върху теми като ромската престъпност и дискриминация на хомосексуалистите например, като тези въпроси се преекспонират с цел отвличане на общественото внимание от основните проблеми в страната.
Пред нас стои и въпросът за обективността на изследвания като „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг“. На всички ни е ясно, че зад гръмкото и претенциозно название „неправителствена организация” често се крие институция, обслужваща определени интереси и представяща за реалност това, което отърва именно на техните „собственици”. Не говоря конкретно за Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман ”. Все още не са рядкост и неправителствените организации, запазили чиста основната идея на същестуването си.
Важното в случая не е и „изобличаването” на водещите частни медии, за които всички знаем, че са обективни само доколкото им отърва. На всички ни е ясно и че не само в България, а и навсякъде по света този, който плаща, поръчва музиката. Всички знаем и че журналистите и собствениците на медии са прекалено алчни, за да се лишат от реклами в името на истината.
Това, което има най-голямо значение в случая е, че все по-често се появяват институционализирани критики срещу медийната свобода у нас и все повече хора осъзнават, че голяма част от вестниците, телевизиите, радиата и сайтовете просто не стават.
Да, някои от тях може и да са със супер модерни студия, да дават високи заплати и да имат лъскав дизайн, но не стават за това, за което са създадени и потребни на обществото – да следят какво се случва и да го информират своевременно и възможно най-обективно. А това е по-лошо за медиите, отколкото за хората.
Защото медиите трябва да отчитат високи рейтинги, за да получават пари от реклами. Тези рейтинги ще намаляват все повече, защото все повече хора са бесни от наглостта им. Така че ще им се наложи или да обеднеят и да си свалят вирнатите носове на топ репортери, или да се върнат към основните послания на журналистиката. Знам, че изглежда утопично, но не е.