ВСС – Висш съдебен съвет или „Вече станахме смехотворни“?

Вместо поне малко да се стремят да показват европейско лице, институциите в България сякаш се прескачат една друга, за да покажат колко са корумпирани, проядени отвътре и сатрапски. Вчера Висшият съдебен съвет уволни съдия Мирослава Тодорова, с което предизвика гневната реакция на голяма част от колегите й, служителите в системата на правосъдието и обикновените граждани.

На пръв поглед отстраняването на Тодорова е съвсем в рамките на законността. Съдията е освободена заради забавянето на три дела, по които е трябвало да предаде мотивите си. Нарушението на разпоредбите е безспорно, още повече, че в единия от случаите просрочката е с почти 5 години и е довела до прекратяването на дело за отвличане.

В конкретната ситуация обаче, колкото и странно да звучи, подробностите изглеждат много по-важни от буквата на закона. Както всички знаем, поради редица причини българските съдии са затрупани с дела (самата Тодорова е имала 309 през миналата година) и повечето от тях трябва да се произнасят по десетки и дори стотици производства годишно.

Тези неуредици в съдебната система водят (освен до всичко друго) и до физическа невъзможност магистратите да се мотивират навреме и натрупването на просрочени дела. Обърнете внимание, че това важи едва ли не за всички български съдии… Много от тях имат десетки, а не три просрочени дела.

Тук основателно се появява въпроса „Защо, след като забавянето на дела е широко разпространена практика, а има и много по-фрапиращи случаи, ВСС уволнява именно Мирослава Тодорова?”. Според голяма част от съдиите, представителите на гражданското общество, а и според моментално реагиралият остро на уволнението Български хелзинкски комитет отговорите са няколко, но водят все в една посока:

1. Мирослава Тодорова е председател на Съюза на съдиите, което автоматично я превръща в един от най-важните фактори в българското правосъдие. Ако си кротуваше разумно добре, но тя попадна в светлината на прожекторите, осмелявайки се да се опълчи срещу скандалната кадрова политика в съдебната система, включваща роднински назначения, такива без конкурс, а и срещу силния натиск, който вътрешното министерство оказва върху институцията.

2. Веднага след изявленията на Мирослава Тодорова тя изведнъж стана обект на нападки, целящи да оронят професионалния престиж на съдията и, индиректно, да я сплашат и да я накарат да замълчи. Не щеш ли обаче, Тодорова се оказа костелив орех и вместо да склони глава, заведе дело за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, който неколкократно я обяви публично за „съдийката на мафията” и показа пред обществеността две от забавените от нея дела.

3. Наближава краят на мандата на Висшия съдебен съвет в сегашния му състав. По подобие на почти всички решения, които правителствата вземат в края на управлението си и на законите, гласувани от народните представители в последните месеци преди изборите, и това уволнение изглежда като разчистване на сметки на изпроводяк. Още повече, че Мирослава Тодорова вече бе санкционирана за същото нарушение с 15% намаляване на заплатата за срок от две години.

4. Не бива да забравяме и едно много деликатно обстоятелство. Ако Висшият административен съд потвърди решението на ВСС, всички дела, които в момента гледа съдията, ще бъдат разпределени между нейни колеги и работата по тях ще започне отначало. На Тодорова са поверени достатъчно знакови процеси, за да дадат основание да търсим причината за отстраняването й и в тази посока. Добре познатото безкрайно разтакаване на наказателни производства в българската съдебна система…

5. Публичните критики на Тодорова не могат да бъдат толерирани или оставени безнаказани. Не и ако определени магистрати и представители на висши управляващи кръгове искат те да не доведат до вдигане на шумоколо стотиците проблеми, с които съдебната ни система стана пословична не само у нас, а и в целия Европейски съюз. А те искат, и то много. В противен случай са заложени комфортният живот, а може би дори главите им…

Нещо обаче се случи през лятото на 2012 година в България и силните на деня понасят къч след къч в намерението да си разиграват коня както им се хареса. Не минава и седмица без на улицата да се излеят вълни протестиращи. Ето, сега пък съдиите, представяте ли си самите съдии, реагираха като ужилени на отстраняването на колегата си и излязоха на демонстрация пред сградата на Висшия съдебен съвет. И то не някакви си десетина младши съдии…

Повече от двеста представители на Темида, сред които и „тежката кавалерия” от Върховния касационен съд се събраха днес и изразиха категоричната си солидарност с Мирослава Тодорова. Забележете, че нямаше нито едно необосновано и непоследователно твърдение, каквито изобилстваха сред изказванията на другата засегната страна.

Съдиите не отрекоха провинението на колегата си, но обърнаха внимание на масовостта му и направиха извод за тенденциозност на решението за уволнение. Те обърнаха внимание на това, че системата за гледане на делата е структурирана така, че да принуждава съдиите да се забавят. Явно доказателство за тенденциозността на уволнението е, че до момента няма други случаи на остраняване на съдия заради забавени само три дела.

Старата лисица Бойко Борисов отново успя да заеме най-печелившата позиция в ситуацията. Той обяви, че не може и не иска да се бърка в работата на съда, но според него решението за уволнението на Тодорова е „провокация против огромните усилия, които ние полагаме за подобряване на представата за България, на начина по който се реформира съдебната система”. Точка.

Ако в предстоящия доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни в областта на правосъдието се появи отрицателен коментар по конкретния случай, премиерът естествено ще изсипе огън и жупелпосредством всички медии върху главите на магистратите от ВСС и ще ги изкара виновни за всичкия явен не-напредък на Темида в страната ни.