Четиринадесет точки, ама не на Удроу Уилсън*…

След близо сто дена протести дори и витаещите в някаква паралелна реалност политически върхушки май започнаха да проумяват, че ще трябва поне малко да посмекчат дебелокожието и безочието си. Отчети за работата на правителството, извинения, катарзиси, разни други лъжи…  Разбираемо, искат да запазят конфортните си местенца в партийните централи и Народното събрание.

Разбира се, те са си дерибеи, всички знаем, и им се ще да управляват като другаря Сталин, но за тяхно съжаление времената са други. Затова гледат, според силите си, да орезилят протестиращите и да ги изкарат шайка безмозъчни полуидиоти, която няма никаква представа какво прави на улицата. С други думи, недоволните само мрънкат, ама не предлагат нищо градивно. Това само по себе си показва, колко са изтрещели нашите политически елити, защото покрай пърформансите и циците в протестите се чуват и редица идеи, които не са блянове на лунатици, а мерки, отдавна изпробвани на практика по други географски ширини, при това с отлични резултати.

Без да претендирам за изчерпателност, представителност или за пределна точност, ми се иска да обобщя част от тях, белким някой от политиците ни успее да вникне поне в част от това, което казва Улицата. Знае ли човек, надеждата умира последна…

1. Промяна на избрателната система

Никой, освен политическите елити, от които ни се доповръща през последните 24 години, не иска в Народното събрание да влизат пълни анонимници, които партийните централи блъскат в предизборните листи, за да могат лесно да им дърпат ушите и да ги водят по „правилния” път. Дали избирателите да получат възможност сами да подреждат кандидатите, преди да пуснат бюлетината? Дали чрез граждански квоти или посредством друг вид деятелност? Това трябва да е въпрос на обществен дебат, а не на законотворческия гений на Мая Манолова, която пише ли пише нов избирателен кодекс. Май й се иска да я приемем като един съвременен хилендарски монах, но здравомислещите българи са уморени от тайнствата на поредица управляващи, които постоянно ги убеждават, че народът не разбира какво е добро за него и някой месия трябва да се намеси.

2. По-нисък праг за влизане в Народното събрание

На никой не му пука, че вие (политици, олигарси и мафиоти) държите да си запазите порочния модел за разпределяне на политическата бохча. Знаем, че бихте дали всичко, за да задържите статуквото и да се влачите като свински черва из кулоарите докато свят светува, но на нас това не ни харесва. Намаляването на процента гласоподаватели, нужен, за да се влезе в Народното събрание, наистина ще означава, че в него могат да се прокраднат и разни откачалки и парашутисти. Това обаче хич не ни плаши, защото и сега си ги имаме. Важното е, че възможност да им се чуе гласа и реално да учасват в решаването на съдбата на България ще получат и нови хора с нови идеи. Всички нови лица и идеи по презумпция са по-добри от това, което имаме до момента!

3. Електронно гласуване

Струва ми се, че това е най-големият кошмар на управляващата клика (нямам предвид само Орешарски и Сие, а всички, докоснали властта през Прехода). Всички без изключение бягат от по-грамотната и модерна част от обществото като дявол от тамян. Затова и разчитат на незаинтересоваността на представителите й от политическите каши, която често е основната причина те да не се редят на опашките пред урните. Виж обаче, ако се гласуваше и през Интернет, а не само по начина, по който това е ставало и в Древна Гърция преди 2500 години, голяма част от споменатите хора биха упражнили правото си на вот. А също и българите в чужбина, които доста често решават да пропуснат изборите, вместо да бият три дена път с камили до най-близката избирателна секция.

И тогава структурата на Народното събрание току виж се променила драстично. Може и да намалее значението на отворените чували с бюлетини, които се разнасят насам-натам на всички избори; може и да нямат толкова голямо значение купеният и етнически вот, продажните избирателни комисии и неколкостотинте хиляди „бракувани” бюлетини, подредени чинно и подготвени за извозване по места…

4. Референдуми до дупка

Всички важни въпроси в държавата трябва да се решават с референдуми. Политиците, които роптаят колко скъпо би било това, да погледнат горното. Въведете електронното гласуване и няма да е толкова скъпо, а и, като се замисля, всяка цена си заслужава. Ако имаше референдуми, нямаше да се случат нито Виденовата зима, нито Костовата приватизация, нито Куневите затворени реактори, нито царската реституция, нито Станишевите заменки или Бойковите монополи. Ето, направихме си едно референдумче и не успяха да пробутат на народа ни (на брой колкото половината население на Ню Йорк) втора атомна централа… Засега…

Разбира се, за да има повече референдуми, трябва да се намалят драстично необходимите за предизвикването им подписи. Да, това ще доведе до организирането на референдуми за откровени тъпотии, но такава е цената на демокрацията и пътят към развито гражданско общество. Другото е „ЦК на БКП постанови, че народът единодушно желае…”

5. „Изтърсване” на избирателните списъци

От самото начало на беглата ни демокрация из публичното пространство, сред политолози, социолози и дори сред политическите елити съвсем открито се говори за някакви „мъртви души”. Става въпрос за хора, които не съществуват, но чудодейно гласуват на изборите, накланяйки везните в „правилната” посока. Всъщност, доста яко ги накланят, защото се говори за между половин и милион и половина гласоподаватели фантоми. Да се чуди човек, защо никоя партия не се е заела с този проблем, когато се докопа до властта. Явно всички в голямата политика имат изгода от това шизофренично състояние на нещата. Народът обаче определено няма полза от съвместното съществуване с разни призраци…

6. Полеви тестове за наркотици за всеки кандидат-депутат

Това май не съм го виждал сред исканията на протестиращите, но се изкушавам да го включа, защото имам „обосновани предположения” (Цв. Цв., благодаря искрено за спиращото дъха словосъчетание), че един сериозен процент от управниците ни се друсат, и то здравата. Едва ли е нужно да обяснявам мотивите си – дрогата е незаконна, пристрастяваш се към нея, ставаш неадекватен, параноичен, агресивен…

Освен това задължителните тестове за наркотици ще откажат много престъпници от добрата стара схема „Като стане напечено, се кандидатирам за депутат, за да имам имунитет”. И не само за Народното събрание, смятам, че за заемането на всички висши постове в държавата и местната администрация, тестването за наркотици трябва да е задължително условие.

7. No more Държавна сигурност!

Дойде ни до гуша от вашата Държавна сигурност, господа политици, „бизнесмени”, администратори! Отваряйте всички шибани досиета (ако все още са останали такива) и моментално да забраним хората, които имат такива, да заемат каквито и да било висши постове в централната, местната администрация и структурите, боравещи с поверителна информация. Нищо, че било дискриминация. Когато има желание, винаги може да се намери правилната формулировка.

Не е възможно да се гради каквато и да било демократична държава с хора, които са възпитавани да подслушват, мачкат, унижават и всяват параноя. Макар и да не съм песимист обаче, знам, че това няма да стане. Поне не скоро. Политиците не могат да застанат срещу BIG BOSS. Все пак ДС разпределя баницата, а ние, обикновените хора, ще си патим здраво точно дотогава, докато не успеем да преборим тези, които създават от политическия и икономическия живот нa страната една гротеска.

8. Електронно правителство

Самодоволни некадърни чиновници, безкрайни разрешителни режими и бумащини, корупция, саботиране на предприемчивите българи… Товa внушение е много по-близко до родната действителност от описанието на каквато и да било европейска структура на държавен живот. И това може да се промени много просто – с въвеждането на електронно правителство. По този начин сблъсъкът между бизнеса и администрацията ще е максимално облекчен, парите под масата значително ще намалеят, а тоновете документи, които всеки, имал неблагоразумието да започне собствен бизнес, трябва да носи от гише на гише, ще бъдат заменени с едно натискане на “ENTER”.

9. Възмездие за крадците!

Може и да не звучи много по християнски, но хич не ми пука. Всички приватизации, заменки, концесионни договори, огромни богатства, трябва да бъдат проучени до зората на Прехода (а защо не и преди това!?) и виновните за нарушаването на държавните интереси да влязат в затвора. Всички знаем, че това ще стане трудно и в най-добрия случай частично, но по-хубаво така, отколкото както сега. Трябва обаче да освирепеем още повече, след като на фона на всички Бат’ Сали влиза в Народното събрание, а не в затвора, разбирГаш ли?

10. Протекция за българските селскостопански производители

Някои хора щом чуят подобна идея, веднага скачат като ужилени. Как можело протекция в Европейския съюз на равнопоставеност и разнообразие!?

Но не се подвеждайте: те са от онези, които имат я каналче за внос на македонски домати, я десетина сергии с безмитни турски камби на Женския пазар, я цехче за преетикетиране на украински картофи, за да станат “Made in EU”… Механизми за защита на родното производство в европейските държави колкото искаш, само трябва да се препишат и приспособят към родната действителност. И едва тогава може и да ви повярваме, като се биете в гърдите, че ви пукало за българина..

11. Обстоен анализ на концесионните договори

По стар български обичай всяка следващо правителство се хваща за главата и си скубе косите пред медиите, оплаквайки се от скандалните концесии на предишните управляващи. По още по древна традиция обаче всички „разкрития” си остават само на думи, делата срещу виновниците се прекратяват поради липса на доказателства, а концесиите изсмукват богатствата на страната ни срещу мизерни стотинки.

Едва ли обаче има някой, който да вярва, че въпросните контракти са толкова „железни”, че нито един от тях да не може да се разтрогне без космически неустойки. Дори и така да е обаче, трябва да се направи списък на ощетяващите страната концесии и да се следи всяка една възможност те да бъдат прекратени или поне да бъде оказван засилен контрол върху собствениците им. И да се въведат механизми, които да прекратят нови подобни крадливи сделки.

12. Широк обществен дебат на тема „А сега накъде?”

В момента България се лута между миналото, настоящето и бъдещето като пияна кокошка и никой не може да ме убеди, че се работи сериозно по всички гръмко промотирани и изпълнени с лишени от смисъл високопарни изрази стратегии и планове (последният от които Орешарски обнародва преди няколко дни). Благодарение на това, че близо четвърт век ни управляват единствено клонинги на БКП, ние не можем да се ориентираме твърдо към определен цивилизационен избор. По тази причина нямаме истинското уважение на никой от важните играчи на световната политическа сцена. Подозират ни, че сме руски Троянски кон в ЕС, че сме развъдник на престъпност, трафик и беззаконие и какво ли още не. И в повечето случаи са прави. Необходимо е да се концентрираме върху няколко простички цели, за сме ефективни. Разбира се, всичко отново ще се превърне в голи думи, ако не се работи последователно и принципно, макар всички хубави думи у нас да са тотално девалвирали и лишени от стойност.

13. Спиране на изчезването ни като нация

Ако само ще си говорим празни приказки, няма никакъв смисъл. То няма смисъл и да се счупим от работа в името на прогреса на България, защото даже и според оптимистичните прогнози след 200 години етническият българин ще е като Йети – всички са чували за него, но данните на малцината, които твърдят, че са го виждали, са твърде противоречиви и несигурни. Трябва да се спасим от физическото изчезване, защото все се хвалим, че в много неща сме били първи, да не станем и първият изчезнал съвременен европейски народ!!!

Ако не се стимулира възпроизводството на образованите и предприемчиви млади хора, ако не върнем младите български семейства от САЩ, Италия, Гърция, Англия и къде ли още не, след някое и друго десетилетие някой екстравагантен милиардер ще построи луксозен парк, където посетителите ще могат да видят последната двойка българи…

14. Оставка на правителството на Пламен Орешарски

Не е възможно да сте толкова тъпи и глухи, че да не проумявате, че след Делян Пеевски, Емил Иванов, Бейхан Дуран, Данов, Тихолов, Писанчев, гореспоменатия Бат’ Сали, „Белене” и единия милиард дълг, който взехте на наш гръб, за да кърпите бюджет, за който най-ортодоксалните финансисти на МВФ в казват, че няма нужда от кърпене, едва ли ни трябва друга причина, за да искаме да си занимавате по най-бързия възможен начин. Единственото положително в управлението ви е, че в момента едва ли е останал българи, който да не е разбрал, че се пише „оставка”, а не „оТставка”…

*Четиринадесетте точки на Уилсън представляват пакет от мерки, предложени от американския президент Удроу Уилсън в края на Първата световна война, чрез които да бъдат установени нови правила в международните отношения и да бъдат предотвратени нови глобални милитаризирани конфликти.

Стоян Николов-Торлака