ПУСТА АЛЕНА, ЩЕ ВЗЕМЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ПРАВА

Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.

Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

---

Статията е публикувана в Биволъ.