БАРЦЕЛОНО, БАРЦЕЛОНООО, ТИ МОЯ БАРЦЕЛОНО!

Лично аз от доста време не разбирам защо някои хора толкова се възмущават на тая къща в Барселона. Даже и без да си злоупотребявал с четенето на дебели книги по психология, то всичко си е нарисувано като по учебник. Даже според мен става за сюжет на сълзливо-романтично-драматичен роман, без да е нужно да се добавя кой знае какво от автора. Не бързайте да ми обяснявате, че било незаконно, пък неморално, пък не знам какво си. Вижте какво имам предвид и се опитайте да вникнете в чувствата, в емоциите на хората. Стига с тая законност, че вече ставате скучни до прозявка!

Главният ни лирически герой е мутра. Като казвам мутра, нямам предвид някой батка дошъл от село, назобал се със стероиди, отишъл двайсет пъти на фитнес, купил си дебел ланец от неизвестно какъв метал, реплика на злато и обикалящ из улиците на средноголям град провинциален град с беемвето си на лизинг. Говоря за капо ди тути капи. Демек мутрата на мутрите. Човек, който чрез наглост, безскрупулност, хитрост, откровена наглост и жестокост се е наместил на върха на пирамидата не само в престъпния, а и в политическия и икономически светове и, оставете другото, успява да се закрепи там повече от десетилетие. Това няма как да му се отрече като постижение, колкото и да не им изнася на някои. Най-малкото, защото е рядко срещано явление както у нас, така и по света.

Другият ни основен персонаж е кифла. Ама сгодна кифла, по която всеки мъж във фертилна възраст ще се зазяпа, та ако ще да знае, че жена му ще му пререже гърлото с тъпото на ножа, докато спи. Мацката става от‘сЕкъде. Поне от снимките така съдя. Може да е играло фотошопингуването и/или д-р Енчев и компания, но това едва ли е от значение. Имам сериозни подобрения, че идеалното сечение между атрактивен външен вид и липса на съдържание на черепната кутия са спазени дотолкова, че даже и Да Винчи би останал впечатлен.

За да изградим достоверни образи обаче, не е достатъчно да приказваме за мутри и кифли. И едните, и другите с лопата да ги ринеш. Трябва да се обърне внимание на мотивацията на мутрата и кифлата да предприемат определени действия. Заемайки се с тази задача, най-важно е да не забравяме едно. Никога не трябва да надценяваме мутрите и кифлите. Не бива да разравяме задния двор прекалено дълбоко, защото кучето е зарито с пръст едва-едва.

Та, дотук сме изградили фабулата до един самовлюбен чичак, който е въшлив от пари и влас и една добре изглеждаща златотърсачка. И какво по-естествено от това да продължим в най-логичната посока? Чичакът го е барнала мъжката критическа. Колкото и да се радва на вниманието на противоположния пол вече нещо репортерките пропускат да му пипат бицепсите, когато реже лентички и той реагира първосигнално, слагайки ги в графа „мисирки“.

Да, но този велик шегобиец, животът, го е срещнал преди няколко години с въпросната мисирка, пардон, кифла, пардон, златотърсачка. Абе, и трите стават, което си изберете.

И тя безпогрешно, като мутрата, си следва първичните инстинкти. Сродни души един вид. Та, какво по-логично в подобна ситуация от това тя да знае кога да вдигне опашката с гръб към застаряващия пичага, а той да й купи къща в Барселона като знак на признателност за това, че го е върнала в доброто старо славно минало?

Мутрата може да купи без проблем не една, а десет къщи в Каталуния, и то на първа линия. Излизах още сънен, правиш пет-шест крачки по мекия като сатен пясък и ласкавите вълни те погалват дружелюбно по нежните ходилца. А чичакът идва рядко. Заслужава си да изтърпиш ласките му в името на къщата в Барселона, гарнирана с щедри подаръци към теб и баща ти, бившия водопроводчик.

Кофти е само за някой тъпанар, който тръгне да пише подобен роман. Героиня две си е окей, няма проблеми при нея. Може да го играе Мерседес без никакви проблеми. Ама герой едно няма никакви шансове да стане правдоподобен граф Монте Кристо, та ако ще сам да си изяде ташаците. Тоест, подобен литературен продукт е предварително обречен на провал.

Кой разбрал, разбрал. Айде, че трябва да мисля някой нов сюжет.

---

Текстът е публикуван в сайта Биволъ.