СЕИРИ ПО ВРЕМЕ НА СУША

Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител.

Същото това правителство вижда, че се е осрало и омазало до поди мишниците и уволнява и министър Нено, след което започва да се бие в гърдите как го съди, нищо че проформа няма нищо общо с Прокурватурата. Същото това правителство дава минимум четири пъти над пазарната цена на негова фирма, за да реши проблема с нямането на вода на фирма на “наш човек е”.

Трябва да се прокара тръба, която да постави под въпрос достъпа до вода на едни граждани на България, за да замете скандала с крадливото безхаберие на правителството. Дългогодишно. Крадливо. Безхаберие. Добре, ама, въпреки тлъстите пари, тръбата се прави яваш-яваш, а близо стохилядният град си седи на сухо. Ако изключим канцерогенните сажди, които валят върху му всеки ден и всяка нощ.

Но правителството иска хем да усвои тия пари, хем да замаже скандала, който в нормална държава,в XXI век би коствал не само оставките на всичките му членове, но и цялата им политическа кариера. И какво прави? Естествено, че изкарва жителите на близо стохилядният град виновни за всичко. Тия гадове харчат вода като сини китове. Ама и това не минава. Все пак те са под воден режим месеци вече, няма как да убедиш света, че са изпили всичката вода на язовира си.

И пак се почва с опорките. Предишните правителства, областният управител, Лилито щяла да вложи едни милиони, ама била възпрепятствана… Само правителството не е виновно. Замислете се върху етимологията на думата “правителство” и е достатъчно. Щом на хартия управляваш, но всъщност не можеш да ръководиш процесите в подопечната ти територия, за какво изобщо си там бе, бай кОр!? Да, знам, знам, собствеността над язовирите не е на това ведомство, не е на онова, а е на трето, което всъщност изпълнява задълженията на четвърто, ама предишните управляващи са безхаберници, ние сме си супер, ще караме цистерни, тръбата напредва, вземат се спешни мерки…

И накрая какво? Няма тръба, язовирът над стохилядния град си стои все така полупразен, премиерът отива да се държи като дангалак с работниците, отговорниците по проекта и кмета на града, като лично му вменява доверие. Разбирай, казва му индиректно “Ти си следващият набеден, ако не ме изкараш от септичната яма, в която аз вас вкарах”.

И за капак на всичко нещо забавно до сълзи. Тъй като вече няма накъде да се отклонява вниманието, две-три изкукали лелки от същия този близо стохиляден град крещят пред камерите на услужливите медии, че някой си бил развращавал децата им, като ги учи на полова култура. И пак правителството. Строго се държим, уволняваме тоя, порицаваме оня, размахваме пръст на трети… И налагаме тържеството на морала в оставения без вода в XXI век близо стохиляден град. В Европейския съюз с държава, благословена от природата с вода колкото щеш.

Тия за близо стохилядния град и века, и ЕС, не ги повтарям случайно по десетина пъти. Повтарям ги, за да проумеете какво правителство си имаме. Видими резултати. Тонове енергия, кубици плиткоумие, само и само да замажем кражбите и некадърността си. Ако се наложи, тия учители, дето са казали на децата, че момченцата имат едно, а момиченцата друго, ще бъдат тричани. Или пребити с камъни на центъра на малко под стохилядния град. Важното е да има стабилност.

Исках да пиша кратко, ама не се стърпях и писах дълго. Извинете, може и да е виновно това, че прекалено рано разбрах, че не са ме донесли никакви щъркели и че нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.