НАКЪДЕ ОТИВА ТОЗИ СВЯТ, НЕ ЗНАМ

–          Ало, аз тъкмо…

–          Хич не ми се обяснявай, министър Барни! Така ми е прекипяло напоследък, че ще взема да си го изкарам на теб и да знам, че съм направил поне едно хубаво нещо през живота си! Веднага в кабинета ми!

–          Ама то аз… Да… Добре… Веднага… Зарязвам всичко и идвам, Ваше Височество!

—

–          Позволете да ви целуна ръка!

–          Това да не съм го чул повече, че даже и ние се излагаме пред хората, макар и да сме счупили всички тъпомери. Но, добре, сега наоколо няма злонамерени колаборационисти. Целувай, айде от мене да мине.

–          Толкова много Ви се събра напоследък, та исках да Ви уверя в предаността си. Тъкмо спечелихме изборите и Началника сякаш ни обърна гръб. Язовирите празни, отвъдокеанските партньори – против Турския поток, министър Нено се оказа предател… Накъде отива този свят, не знам.

–          Министър Барни, да не разкостваме геополитиката. То пак е свързано с геополитика това, което искам да те питам, но по малко по-различен начин. Ще ми се да ми обясниш нещо в конкретика. Откъде се взе тая дръпнатата в посолството на отвъдокеанските ни партньори и за какво точно се бори?

–          Ама, бащице, Вие нали казахте по национална телевизия, че сам сте я поканил. Да Ви целуна ли ръка пак? Терапевтично. Изглеждате ми някак пребледнял.

–          Стига си ми лигавил ръката и си плямпал глупости! Никого не съм канил! Успяхме да отсвирим любезно предложеното съдействие на Маковей. Щяла да ни помогне да си разбъркаме кашата в съдебната система, за да не загори. Сложихме си поредния „ти си го избра!“ за главен прокурор. И сега какво? Кьовеши ще ни дава трансилвански акъл, а пък Ким – азиатоамерикански… Вярно, уволних министър Нено, дето го раздаваше представител на великите патриоти, но всичко си има граници.

–          Нали няма опасност да загубя поста си?

–          Има! Особено, ако се наложи още веднъж да те питам тая Ким какво точно иска от правосъдната ни система.

–          Ами, иска да ни помогне да я въведем в работен режим. Тоест, да има някакви видими резултати и хората да разбират защо изобщо съществува правосъдна система в Република България.

–          Значи, отвсякъде капани ми се залагат! Обграден съм от идиоти! Не можахте да скриете терасите си, не можахте да скриете лифтовете, не можахте да скриете заменките, не можахте да скриете даже и безводието! А аз пътувам из цялата страна с джипа и убеждавам хората, че живеят като в рай.

–          Ама тя госпожа Ким идва да проверява за корупция. Но ние не сме виновни, че даже и на евроатлантическите ни партньори им идва до гуша да ни търпят. Те се опитват да отклоняват внимание от това, че си бият негрите. Толкова години си живеехме в мир и разбирателство, а сега изведнъж решиха да ни учат на правосъдие. Аз колко правосъдие съм изучил! Не е истина! Да Ви целуна ли ръка все пак?

–          Не е ли достатъчно, че Австралия цялата е в пожари, Нено го изкараха с белезници, в Иран падат самолети, в Ирак се стрелят с дронове? А снимките ми с Ердоган, Путин, Вучич. И те ли не са достатъчни? И разчупеният тон, с който скъсих дистанцията с евроазийските ни партньори?

–          Явно са неблагодарници. Не им обръщайте внимание.

–          Аз на тях може и да не обръщам. Важното е трансилванката и азиатоамериканката да не обърнат внимание на мен, че ти ще си първият, който ще излетиш с хеликоптер, за да гасиш пожари в Австралия, министър Барни! Да си знаеш отсега…

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.