ВОЖДЪТ НА БАЛЪЦИТЕ

Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!

Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!

Кой би посмял да държи сметка на Винету дали е достатъчно всемогъщ, за да накара Маниту да отвори небесните двери, за да рукне благодатен дъжд? Той да не е шаман на апачите? Не. Вожд им е и те трябва да се съобразяват, да го почитат и да приемат, че в кладенците вода няма, защото са натрупали много прегрешения към Маниту, а старейшината на селото им наскърбява избраника на Маниту, Винету, като заема страната на злата му противничка Презрялата круша.

Или пък какво? Сам вождът ли да строи бобрите в редица по двама край вировете и да ги накара да гризат, прехапват и прехвърлят клони през теснините на речните корита? Никой дори и не си го е и помислял по твое време. Апачите имаха уважение към Винету, а и към Маниту, носеха им дарове, почитаха ги, бяха благодарни и за дъжда, и за пътеките, прокарани през прерията, и за човещината ти, Винету. Този народ не задаваше въпроси, които да развалят настроението на вожда му и това ви правеше велики. И вожда, и народа.

Винету, ти не беше като всеки вожд и не се затваряше във вигвама си, за да чакаш мало и голямо да му дойде на крак, за да ти изрази искрените си почитания. Беше прост човек и затова се разбираше с простите хора. Не, не разбирай нещата погрешно, не казвам, че си бил обикновен човек от племето. Мисля, че си бил наистина прост човек. Такъв, на когото днес му скимва да препуска на коня си Джип из прерията, да оглежда село по село, да вика „Хау!“ на всеки местен и да си разговаря с него дружески на всякакви теми. От това дали е надебелял до колко му е хубаво да си живее тук, в това закътано в пустошта селце.

Така обикаляше ти, о, Винету, земите на апачите лето след лето. И в студ, и в пек, и в дъжд (бъди щедър към нас, Маниту!), и в засуха. Хората ти пък по стар обичай ти подготвяха топло посрещане, тежки трапези и задължително по някоя лентичка, сплетена от скалпове на червени врагове, за да я прережеш на фона на възторжените им ръкопляскания. И племето ти тънеше в благоденствие, а ти се радваше на всеобща почит и безрезервна обич.

Ако ли пък се случеше бледоликите да донесат и да изхвърлят нещо в земите на апачите, апачите боклук ли го наричаха? Не, Винету, не. Апачите уважаваха изхвърленото от бледоликите и го ценяха като съкровище.

В добри времена живя ти, Винету. И заради това беше велик. Аз живея в тежки времена, а племето ми е изтъкано от лош човешки материал. Неблагодарници! Прокарвам им пътеки, построих едни неща, дето да чистят Великата локва и хората ми да не ги хваща разстройство, когато отидат да пекат кълки на брега й, купих голяма желязна птица, за да си летя с нея и да  ги гледам отвисоко и те пак недоволни.

Нямало вода. Язовирът бил празен. Ама, аз нали съм си добър, изпратих им един шаман да направи молебен, та да рукне водата. Тя не рукна, но аз направих каквото зависеше от мен. И те пак недоволни. Вече не ми стигат стълбовете на мъчението, о, велики Винету, а скалпирането за съжаление го забраниха отдавна. И за боклука реват. Вкарвали сме били боклука на бледоликите, трупали сме го на купчини и сме го изгаряли. Добре, и ако е така какво? Нима ветровете не разнасят пушека и не дават димни сигнали на всички, за да бягат по-надалеч? Нима трябва да развалям добрите си отношения с бледоликите заради мрънкането на народа си, че от горенето на боклука вече въздух не бил останал в земите на апачите?

Не, Винету, няма да се поддам. И аз като теб ще яздя своя джип и ще оглеждам какво прави племето ми. А, когато има вода, има. Когато няма – няма. На Маниту работа. Когато се срути някоя пътека, ще я поправим. Бледоликите дават пари за това, няма проблем. Когато племето се разбунтува заради боклука на бледоликите, ще заговоря на хората си как не осъзнават колко са богати. И те ще млъкнат. Щото съм ги убедил ли, от безсилие ли, няма значение. Важното е да мълчат.

Ти беше велик, о, Винету, ама и аз няма да падна по-ниско от теб. И мен ще ме помнят много поколения. Аз съм вождът Стихийно бедствие. Но в истинския, не в преносния смисъл.

Хау! Аз казах!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ