КАКВО ПРАВИМ ИЛИ НЕ ПРАВИМ СЕГА? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

borisov v jeep

Да кажете, че за тия десетина-дванайсет години във властта не съм свикнал на протести, ще си изкривите душата. То не бяха полицаи пият кафета, еколози защитават разни буренаци и пясък, щото бил вълнообразен и растели разни редки треволяци връз него, то не бяха медици, медицински сестри, разтурахме учителски седенки, фермери искаха някакви плащания, на заемите ми се противопоставяха, във връзки с организираната престъпност и чадър, дето съм бил опънал над нея ме обвиняваха, къщи в Барселона, моите десни ръце и там разни момчета за всичко в обкръжението ми опънали гиздави тераси по покривите на луксозните кооперации, в които живеят, тъщите им, синовете им с жълто покрай човката, нощното ми шкафче… Има още стотици, аз си имам достатъчно държавнически дела, за да помня такива щуротии.

Знам обаче, че къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек, успявах винаги да се измъкна от ситуация, без да се стига до особени сътресения на стабилността. Безспорно най-големия кос, който държах в ръкава си, разбира се беше да спусна на моите хора в медиите, че протестиращите са платени. Това имаше минимум двоен ефект. От една страна обезсърчаваше евентуални нови участници в демонстрациите и те се прибираха по домовете си, вместо да преграждат пътни артерии и да опъват вигвами в центъра на модерна европейска столица, а от друга показваха на цялото общество, че аз алтернатива нямам. Поне докато не построя автомагистрала “Хемус”, не метна доброволно оставка (кой знае; дотогава може и да е петнайста, те все ще си ме преизбират).

На второ място винаги можех да изкарам протеста политически. “Виждате  ли каква ви е алтернативата, ако ги изберете? Знаят само да крещят, да влачат букети и да ядат кебапчета на Бузлуджа? А, и да праят безброй пленуми, на които да се боричкат помежду си. При нас в ГЕРБ е различно. ГЕРБ това съм аз”.

Ако и това не помогнеше, какво ми пречеше да уволня някой шеф на агенция, заместник министър или дори министър, за да го използвам като клапа и да избия напрежението, така че отново да изляза добрия дядо Мраз, който изпълнява желанията на сърдитото хлапе.

Имаше и други подходи. Превърна се в традиция да не си спомняме дружно кой е предложил това или онова скандално решение на Министерски съвет и своевременно да го оттеглим  на принципа на сервитьорската логика от времената на Балкантурист “Ако мине”.

Все нещо сработваше. Сега обаче вече усещам как губя почва под краката си. Тия на Орлов мост са сбирщина. От кол и въже. Има и умни и красиви, и бачкатори, и леви, и десни, и либерали, и консерватори, и доказали се бизнесмени с безупречен имидж, и обикновени бачкатори, и мъже, и жени… Всякакви. Разбирате ли накъде води мисълта ми? Невъзможно е да ги поставиш под общ знаменател,  и да кажеш, те стоят на пек и студ, на дъжд и засуха, защото са платени, защото са от опозицията, защото си нямат друга работа и са чули, че нещо се случва там, та са отишли на сеир. Те ясно и недвусмислено показват, че не са срещу мен персонално и ГЕРБ, а срещу цялата политическа класа, срещу цялата политическа система, която ние и без това едва крепим, лепейки по краката ѝ нови и нови пластове глина, за да не рухне като безвъзвратен анахронизъм, какъвто, между нас казано, си е.

Те искат ново и без колебание са готови да рискуват и модерното малко, което имат, за да ни сринат. Мисля, че ни мразят наистина. Другото, което много ме притеснява, е поведението на моите хора от ГЕРБ. Задължих ги да се съберат от цяла България на една ливада пред София Тек Парк, за да им пръсне канчетата трийсет и няколкото градусова жега и да им припомня за пореден път успехите на ПП ГЕРБ и да ги успокоя, че няма да подавам оставка.  Да, спор няма. Ръкопляскаха ми, дюдюкаха, ама я нямаше оная еуфория. Поне това не можете да ми отречете. Добър съм с психологията на масите, та няма как да съм се излъгал. Още повече, че не дойдоха и много от поканените. Добре че успяхме да постигнем кворум, като пак привикахме редовите подкрепления от индобългари.

Накрая на коалиционния съвет (пак не си спомням кой го предложи) решихме да бутнем и затрием лагера на протестърите. Жандармерия и полиция в едно. Злите езици твърдят, че органите на реда далеч надвишили правата си (те със самото си влизане в лагера е нарушение на Конституцията, доколкото разбрах), тъпкали, разрушавали имущество, вземали си каквото им харесва (включително и тестени закуски, а останалото изнесли от мястото, без дори да направят елементарен опис). Не знам дали е така, не съм бил там. Само знам, че на толкова упорити и искрени в яростта си противници на управлението не съм попадал.

На следващата вечер се върнаха пак, мъкнейки пейки, палети, циментови саксии и какво ли още не. Правят си барикада убавците! На другата сутрин смотолевихме, че не сме разтурили и тази барикада само заради жените, защото ние жени не бием. С което си навлякохме нова серия остри критики и даже започнаха да наричат ерата ни на стабилността “режим на терора”. Надявам се да изглеждам уверен в медийните си изяви, макар че ми се струва, че и това не е точно така.

Не знам какво да правя. Успокоява ме само мисълта, че палките все още са на моя страна…

---

Статията е публикувана в Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...