Вестник "Северозападен фронт", брой 2

Откриванье на сесията на Народното събрание у „При йейа ви Дзика”

Годин' пръва, ден втори, брой втори

Откри'а новата сесия на Народното събрание, Жерар Депардийо пиа оцет що нема друго, у Враца се извъди'а големи историци

- Къде одиш като те нема бе, куре фъркати?

Въпросо беше отпра’ен от Дако, сгодно седнАл на ньеговото си место у „При йейа ви Дзика”, къде Олимпи Гръбавия. Вторио тъмън улазаше през врАтата и види се, бая беше се запъхтел.

- Абе беги, че Ваклина рОди, да го еба... - Олимпи се пресегна през тезгяхо, а Дзика с добре заучен чалъм му подаде водна чаша и му я наплъни с ракия преди да а успел да фане пъто къде масите – Две ягънца, ама убави, цръни като ньеа. Та одих да викам ветеринарнио, па он се напил, та го заебах и сам си ги изрОдих.

- СЕди, сЕди, че ако не беше представител на управ’яващите, щеаме да подкараме диспуто без тебе... – избоботи Веско Срекмето, защитник на позициите на РЗС у месно парламент, демек у „При йейа ви Дзика”.

- Ама недей да седаш при ньего бе, Гръбав! – удАри със све сила по масата Вако – Вие да се не гласите да ставате коалиционне партньоре след изборете!? Колко пъти да се разбираме: сека парламентарно предста’ена партия си е на отделна маса. Ти, Гръбав, си те там те. Дако комунисто е у другио край на кръчмата, та да се не стрепете. Я, като изразител на интересите на Политическа партия АТАКА за наше село, седим на таа маса. Що ли? Що ми дава изглед къде сички вас, та да моа да реагирам, ако ми се нафрълите, родоотстъпници ниедни. Веско Срекмето го играа независим, нищо че жена му го бумбари през ден, а Кирчо Юсуфа е от Движението за права и свободи, да го ебем у дупе тесно.

- Я не щем да съм Юсуф...

- Никой те не пита, писна ми да повтарам! – окна авторитетно Вако – Пиеш ли ракия без пари?

- Е, пием... Ама не моа ли поне да се сменяме по некой път...

- Не моа! Секи требва да си дръжи на ньеговото си и да а готов да се сбие за интересете на партията си. Или ше си играаш ро’ята като ората, или ‘ем ш’те бием, ‘ем ш’те изфрълим от хоремаго...

- Гле’йте да ви не изфрълим я ‘сичките – намесИ се Дзика – Сека срЕда ше чистим като улава сички маси, що вие ми се пра’ите на депутате...

- Ше чистиш и ‘оро ше играаш! – отсече Олимпи – Ако не сме ние, цел ден ше ти е празен хоремаго и ше се чудиш у коя дупка да си бръкнеш... Да подкарваме заседанието.

- Къде а Гръга Посиньенио? Ли требеше да а от СДС-то – питА Олимпи.

- У болницата у градо. Ше му праат операция от апендицит ли, знам ли от к’во. Они и без т’ва нема да влезнат на другите изборе... – рече Дако и резко смЕни темата - А я сакам да знам още сега що ти, нахуйник мазен, се отметнА от позицията си по въпросо за АЕЦ „Бейенье”? КАжи на сички закво се менкаш като тест за бременноС? Ти курвата на селото ли си, к’во си? Ли беше „за”, жено миничка? К’во стАна?

- Дзико, намеси се ма! – изрева със се гръло независимио Веско Срекмето – Тва да не а ливагето!? Ли си председател на Народното събрание!? К’во се пцуват се едно делат лозе?

- Айде мирвайте бе, свинье блацки! – тропна по тезгяхо Дзика с големата си маица.

Сички замлъкнаа и се втренчи’а у Олимпи се едно са видели макье си.

- Но я не съм казвал, че съм за АЕЦ-о, да го еба – казА най-накраю Гръбавио, ама си личеше, че се едно си е срал у гащите.

- Къ’ да не си, бе!? – изрева Вако – Но го пише у предизборната ти програма, да ти пикам на управлението, да ти пикам...

- Е, пише, ама но Дако го е написАл – изрепчи се Олимпи, така че гръбицата му почти изчезнА - Он и Тройната коалиция са виновни! Нема кой да а друг! И да знаате, че я ви призовавам да си живеаме като ‘ората поне до изборете, а на ньего само мозовирлъци са му у главата...

Тука Дако вече беше долетел до масата на Олимпи и, като замаана с плаСМасовио стол, без да сака шибнА Кирчо Юсуфа по шашавицата. Оня се едно само т’ва и чекаше, що се рипна и като се разока „Т’ва а насилие на расова и религиозна основа”, се юрна да тръча из целата кръчма, като фръгаше по едно окО дали има некой къде да си не надзирава чашата, та да я юсне на екс. Немаше.

Масовио бой, къде настана у тоа момент, по-приличаше на размена на пцувни с по некой шамар между них. Сички вече беа дръти на костеници и го немаше тоа плам, тоа заряд, къде се млатеа с ньего преди гОдини. След минута-две ‘сички се утрошиа и си седна’а по местата, а Дзика предвидливо на’я на секи ново пиенье.

- Мале, а гледаате ли преди една-две недии колко млого се би’а у парламенто у Украйна? – казА Веско, коги успе да си ‘земе въздух.

- Строши’а се направо! – сЪгласи се Кирчо Паздерката, познат като Юсуфа само на парламентарнио контрол у селото, къде се провеждаше у „При йейа ви Дзика” сека среда следобед – И оня ламер, единио Кличко, ли е депутат, само седи отстрана и ги гле’а. Ако беше улетел у мелето, щеше да ги отнесе като куцо пиле – домат...

- И на назе ни требва един като Кличко, та да ни развардва – казА замислено Дако, докъде си бръшеше челото с ръкаво на ватенката – Ние един път не сме провеле заседание като ‘ората. Минат – не минат неколко минути и сме се фанали за гушите...

- А ‘а ‘зе’еме Жерар Депръдналио – Вако се изпружи се едно е глътнал бастунь – Ли вчера ти разпра’ях за ньего... Днеска каза’а, че бил у Чръна гОра. ‘Оди навам-натам като настинал конь по връшитба. Що да го не поканиме и у село да доа?

- Он тоа да нема крИла, да го еба!? – констатирА Дако - И чий уй дири па у Чръна гОра?

- Има самолет, урапяк ниеден! – срезА го Олимпи, що сакаше да си отмъсти за нападението – Лети си човеко къде си му е кеф. Не е като тебе, да ‘оди на сбор с каруцата.

- Ама я като се нафукам и коню си ме кара дома, ли така? А ньего го съдат съга, че бил паднал с моторо... Пиян на дрЪво.

- Днеска он казА, че не бил пиян, а ял салата с повече оцетец... – намесИ се пак Вако, къде се гордееше, че е най-информиран у целио хоремаг.

- Ял е он! – озъби се Веско Срекмето – Ял е прокиснала клес! Но така тоа караконджуй сто и дваесе кила ше се напиа от оцет у салата...

- Некой вчера казА, че бил сто и педесе кила – обади се пак авторитетно Вако.

- Я така ти казАх – намесИ се Дако.

- А, верно, -сетИ се Вако - Значи не е сто и педесе, гаранция.

- Чу’те ли, че у некво училище у Враца били напра’или кабинет по история за шеесе ‘и’яди лева?

- Беги бе, они у Враца немат пет лева да се обръснат, ше ми пра’ат кабинет по история...

- Абе, ти знааш ли, че деда ми Въто от Враца е дошъл?

- Но сигурно зар’ди т’ва сте най-беди у целото поречие.

И те така те бою почнА наново. Ама но, ли ви разпраам, но не е бой като бой. Они свите дръти и немат сила да си носат гащите, ама иначе се ежат като петел на жежки лайна. СтароС – нерадоС...