Жорко на Христова възраст

-         Добре бе, сине, пий едно пиенье и се маиняй от таа пропаднала кръчма, бе! – Гочко се видеше да не е на ньего си.

-          Я шти каем кое е пропаднало, младуста си изкара тука ти! – рече Дзана Едноведжата, додек преплакваше некоа и друга чаша.

-          Ваньо! – изруча Жорко. – Тати каза да ми дадеш още едно пиенье!

-          Не, шашавио! – Гочко се фана за главата и оскуба половината от осемте си косъма. – Рекох да пиеш едно пиенье на день и да си бегаш като бръзио влак! Да земеш да свръшиш нещо друго, осен да висиш у таа пропаднала кръчма.

-          Те ти голема рикиа, я черпим, Жорко – прелете като неко самодива Дзана. – Да не мислиш, че баща ти едно време е влазал за едно пиенье тука? Напреки! Он не излазаше, целото поречее го знаеше, а у нашто поречее не е като да нема пияници, дал Господ!

Жорко си пина половин глътка и у чашата останаа педесе процента от съдръжанеето ѝ.

-          Татко, айде да каеш кво сакаш и да си бегаш, че нещо ми писна на ую – изръмжа он, ама с кротко сведен поглед. Имаше си му уваженеето на Дрътио и баш у тва му беше целио житийно-битиен драматизмец. – Коги с макье ми ше разберете, че я не съм на три, не съм на тринаесе, не съм и на дваесе и три, а карам триесе и чътвръта годин и мом да праим кво си ми е у главата?

-          Да бе, ти сака да земеш онаа разпоретина Галя Гиздавата - засме се без ич да му е весело баща му.

-          Галя Гиздавата за три години роди две деца на Киро Шугавио и на никой друг не е дигала фустата, откво се зеа – констатира Дзана Едноведжата и тропна нова рикиа пред Жорко. Беше плъна до ръбецо, през мерка не беше минувала.

-          Ти да си мирваш! – стисна облегалкята на столо, къде беше се подпрел на ньеа Гочко.

-          Я нема да си мирвам – извръна се Едноведжата и се надвеси нади ньего. Беше барем половин пегя да стръчеше нади Гочко. Нема да си мирвам, оти съм се нагледала на сичко у тоа хоремаг. Ти знааш ли що Жорко юска скоросмрътница като невидвал…

-          Що юска!? – деда ви Гочко зафръли столецо у свет бели и он изгрома негде из полусенките у дното на помещенеето, по-големо от спално у казармата.

-          Юска, оти сте го фанали за вол – отвръна она и почна да замазва мръсотията по масите с един кирлив пръцаяк. – Прекинаате го от работа, оти е як и ви слуша. Почнаате го още откво беше на дванаесе да лигури*. Мислиш, че я не помним ли, нали сме през къща? Големата му сестра, Живка, цел ден седи на телевизоро и гледа там, ония сапунджийските, колумбийски ли са, индийски ли са, не щем и да знам. Па мининката, на мама и тати момичето, изаби негде къде тон - тон и половина гримове, още преди да се проебе.

-          Они се ожениа едната - у Софеа, другата - у Портсмут ли беше, ебем ли го так кво беше… - стисна песници Гочко. – А тоа кво…

-          Тоа лигури, коси, гледа стоката, копа, сади, вади, носи – не се трогна от агресеата му Дзана. – Сичко, къде не праите вие с макье му, откво е свръшил трети клас. И нема да ми се ежиш като петел на жежки лайна у мойта кръчма, че ше ти пяснем един зади врато и ше зафръчиш на макье си у дзвърклата, я ти каем! Скапаате убаво дете, оти си дръжите на момичетата. Колко пари нги дадоате да се изучат, они не добутаа и до трети курс у университето, ама вие си ги къткаате. Додек с минети и дупенье не се уредиа с некви дръти тулупе с парици.

-          Мани не приказвай така за сестрите ми! – надигна се Жорко. Беше изюскал и новата рикия почти на све.

-          Ти да си мирваш, отодим да ти сипем още едно, че си се прекинал днеска! – среза го Едноведжата, без ич да му цепи басма. – И кво, накараате го да обръне лозето още преди да се съвне? Самечък. С правата лопата? Знааш ли кво праите с Румяна, Гочко?

-          Ти па кво знаеш? – набра се он, ама не беше улучил на човек. – Дъщерите ми станаа ора…

-          Ора, друг път! И таа е от мене – прибута още една чаша преди Жорко она. – Коя от тех праи нещо като ората? И двете си бръкат по дупките деноношну. Ако беше изпратил Жорко да следва, он щеше да стане човек. От библиотеката не излазаше едно време, казвал ми е мрътво пиян коя е столицата… На кое беше бе, де, кажи го…

-          Соломоновите острови… - Жорко вече беше почнал да завая приказката и да докарва монголоиднио поглед, ама яката.

-          И коя е? – не го остаи на мира таа шашава кръчмарка.

-          Май Хониара беше, ти не видиш ли, че съм се напил на дръво, кво сакаш от мене?

-          Сакам да покаем на баща ти колко е прос и кък те изкара чръната овца на семееството ви, а само от тебе става нещо. – Едноведжата се завръте. - Гочко, я ми не е работа да се месим, ама, ако те стиснем с два пръста за гръцмуньо, само ше изквичиш като недоклано прасе и ше бие камбаната ютре за тебе, толко не мом да те траем, да си го знааш от мене, не да ти го кае некой друг. Съсипаате мунчето. С Румяна сме работили у ТКЗС-то некогиж. Не беше такава, додек макье ти, стрина Злата, беше на тоа свет. Ама после и двамата се изкилиферчаите, нали стрина умре рано, Господ да го убие тоа рачец, колко народ отнесе!

-          Я дай една рикиа и на мене… - почна да тръка ръка у ръка Гочко и заобиколи, та да приседне на другио столец.

-          Ще ми пиеш рикиа у таа кръчма, коги мене ме нема! – Дзана изтропа с чашите у ламаринената мивка. – Помниш ли, коги ми бръка поди полата, минаа триесе и пет години оттогива? Помниш ли, музувирино?

-          Недей приказва така пред детето ма, уруспио! – подрипи он до тавано.

-          Детето ни е пияно на ботор, оти ти си зе жена, къде не мое да раздели на две магарета сено, а само знаа да съска, да мрънкя и да разлайва кучетата из маалата. – Едноведжата шибна една чаша със све сила у душемето и стъкла се разфръчеа насегде. - Она се не дръжи с ньего като макя, а като с чуж-чуждинец.

-          Е, она му не е макя…

-          А ти да не си му баща, пустиняко!? Маиняй се оттука, що ми съсипа живото! И да не си гъкнал пак, оти ше му каем кво направихме у родилнио дом, кога на Румяна се роди умрело същио день, коги и Жорко се роди, и ше ви разпинтоса и двамата! Носи си го да се наспи, че се е прибил и от работа, и от пиенье! Вие не сте ора, с Румяна. Вие сте да ви сере човек у устата, майка ви да ебем недоклатена!

Жорко беше теготило и половина, от миничък си растеше голем, ама Гочко успе да го изпраи на крака с лекота и да го поднесе през вратата, ако и да му се влачеха ногите на младио Чигарляк. Чигарляцете, така им думаа у селото.

Навънка у таа ранна пролетна вечер беше толко ладно, че Жорко само след неколкостотин краквания почна да придобива свест. На Едноведжата ѝ требваше бая повече време. Рева от късните новини и затвори празната кръчма чък къде дванаесе, дванаесе и нещо.

*лигури – копая с права лопата дълбоко, „обръщам“ почвата

Ако ви се чете още от Торлака, прегледайте секциите Разкази и Откъси.

Ако пък случайно ви липсва някоя част от трилогията "Северозападен романь", "Автонмията????", "Май ше ни бъде..." или пък още не сте си взели "Иваил цар", книга първа, можете да ги поръчате от нашия Магазин.