Авторът лъже

woman cocktail

Хммм… Пролетна вечер, ама къснопролетна, да не кажа раннолятна. Обаждаш се на приятели да ти правят компания и да ти помогнат поне малко да се изтръгнеш от самотата. Приятелите обаче са на твоите години, в средата на двайсетте и точно в този момент никой от тях не е достатъчно свободен, за да бъде част от напоителната ти привечер, макар и да знаеш, че всеки има силно мотивирано желание да се присъедини към теб.

Ти си човек, който говори грубо с другите, това е факт, който няма да се промени с времето, но, за сметка на това, имаш сравнително приемливо чувство за хумор и здрав черен дроб, та хем можеш да разсмиваш хората, хем и да ги носиш до квартирите, а понякога и до родните им места, ако се наложи да постъпиш така след прекалено тежка вечер. Тъй като обикновено си по-трезвен от около 99% от ония, които са наоколо.

Спиртните напитки в тази история обаче не са от особено значение. Всъщност, не е точно така. Когато си самотен, ти се консумира спиртна напитка. Може да си сам и да не си самотен, може да си обграден от стотици хора и да се чувстваш най-самотния човек на света. Историята познава всякакви случаи.

Но, така или иначе, бях самотен. В главата си. Самотата в главата се засилва с всеки ден. Така се случва и с безсънието, и с усещането за несигурност, и с неудоволереността, та ако ще на Луната да си стъпил.

Когато влязох, посърнал от провала си в дипломацията с приятелското си съсловие, до един безспорни пройдохи точно като мен, я видях. Не знам. Да не беше на малко повече от мен, ама и да е била, беше твърде привлекателна. Седеше навън, под ония чинари във вътрешния двор, който изблъскваше градските шумове, сякаш бяха в друга Вселена.

Видях я в гръб, загледах се на две педи под врата й и оцених, че съвсем не е притежател на най-неприятно изглеждащия… уф, добре, нека веднъж и аз да съм цензурен… на най-грозните задни части на Балканския полуостров. Добре, да съм себе си: имаше много, ама много хубаво дупе, набутано (предполагам не по най-лесния начин) в тесни кожени панталони, които го правеха да изглежда дваж по-хубаво.

Ако се питате дали седнах така, че да имам панорама, значи сте идиоти. Седнах точно така, че да притежавам прекрасна гледка към страховития й задник, а тя ми се отблагодари, поставяйки лакти на бара и запъвайки възглавничките на пръстите на краката си, така че да ми даде по-добра гледна точка.

Ако изключим бармана, млад, но скоропостижно оплешивял и нашишкавял мъж, който по съвместителство изпълняваше и функцията на сервитьор, си бяхме двамата. Аз и тя.

Когато си поръчах първата мента и тя отпи от шарения си коктейл, извръщайки още по-шарения си поглед към мен, разбрах, че всички шансове да погледна под роклята й, нацапана с едри сини цветчета, приличащи на лилии, са големи. Беше сравнително висока, което ми харесваше, обичах високите жени, особено, когато имат цвета на морето в слънчев ден в очите си.

-          Сам ли си? – попита, без да влага никаква емоция в гласа си. Равен като острие на бръснач.

-          Чакам приятели – отговорих, след като преглътнах два или, може би, по-правилно, три пъти.

-          Наздраве! – отговори. Когато се извърна и се усмихна, видях, че е по-възрастна, отколкото си мислех първоначално. Бръчките ѝ застрашаващо искаха да извадят красивите ѝ очи, но въпреки това беше забележителна жена. На желанието ми да я докосна не пречеше и не особено опънатата кожа по оголените от лятната ѝ рокля рамене.

-          Наздраве!

Пих втора, че и трета мента, тя също не остана с един шарен коктейл. Тя си беше там, на бара, а аз се свирах на масата си и зяпах разсеяно в малоумния сериал, който вървеше по телевизора.

-          Няма ги твоите приятели – каза тя след… не знам, може и повече от час да е минало.

-          Бесен съм им! – ударих с отворена длан по масата. – Но сега им е сезонът, работят по туристически агенции, може и да си имат служебни ангажименти.

-          Ще ги чакаш ли още? – гласът ѝ беше такъв, че всеки мъж иска поне веднъж в живота си да чуе точно този глас.

-          Нека… - започнах аз и надигнах ментата си.

-          Аз тръгвам, а ти както пожелаеш. – Тя стана и лилиите се разляха в дрезгавината на задрямалата кръчма.

Първата попаднала ми банкнота. Барманът я хвана във въздуха, преди да се строполи като птиче с прекършени крилца в краката му.

Когато отворих вратата, тя ме чакаше отвън. Обгърна ме с дъха си и разтуши пресъхналите ми устни с тлъстия си, влажен език. Усмихна се и ме погледна. Този път бръчките не видях. Чух само.

-          Идваш ли с мен? – Не отговорих сякаш цяла вечност, но ръката ѝ ме поведе, а аз не се противих. Дори наопаки…


Aко ви липсва някоя от книгите на Торлака, може да поръчате "Иваил цар", книга първа и книга втора, както и Северозападната триогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") в нашия Магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

plamen-bardarski-katalunia.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...