„Балкан“-о мачка пойето

 

Репортаж от най-чаканата футболна среща в световен мащаб за 2018 година

Състезателите на „Син Стрел“ Крапчене ще запомнят това гостуване на култовия терен на „Балкан“ Говежда, в това съм убеден. Няма Световно първенство, няма Гришо, няма Стефка Костадинова. Такъв мач не се забравя повече време и от четвърто място, и от трети в ранглистата, а и от ония 209 сантиметра.

Докато децата се наканят, а майка им се накипри, все пак отиваме да посетим официално събитие, мина една каруца време, та пропуснахме първия съдийски сигнал и следващите петнайсетина минути. Както и да е, влизаме на вездесъщото спортно съоръжение, децата неспирно мрънкат нещо и още не се бях ориентирал кой отбор кой е, когато нашите вкараха гол. Разбрах, че са нашите, защото голмайсторът се обърна с гръб и посочи с палци номера на фланелката си. Червени срещу сини, аз нямам нужда от дълго убеждаване, че симпатизирам на първия цвят, особено когато има и сантиментално-родова стойност. И сега мисля, че е удачно да мина на леко смекчен диалект, защото ми се струва някак несвойствено да описвам тази своеобразна битка на Термопилите на книжовен български език.

Голо беше убав, майсторска комбинацеа на висока скорус, нашия остана самечък и като я лепна от крилото, вратаро на Крапченье псува защитата си малко повече от половина час. Тогава почна наново да ги овиква, оти получи второ попаденее у вратата си, а у промеждутъко не е като да немаше положенеа за наште говежданье. Вратаро нги извади неколко пъти на косъм, а тоа съдия не свири барем три пъти ебати резачките. И, мани другото, поне толко засади отсъди, къде оно ги имаше, ама беа бая тънки и моеше да си замирва, нали сме домакине, все пак.

Ние през тва време си подаваме една бира и се разпрааме на висок тонь коя маала е по-читава, оти барата ни дели на различни цивилизации. Един вика, че при тех била индустреата, а при назе – духовнио живот, понеже оттам е цехо за пелети, па при назе – читалището. Врътиме неколко пласмасови шишета с бира и си мериме пишките кой колко ги е вадил отдънък мостовете. Горе-доле има паритет, сички сме се представили отлично на млади години, нема кво да се оплакваме, имаме постиженеа, къде сега, като сме се изпоженили, нароили диванета и сме се понаучили да си дръжиме циповете дигнати, да ни дават поводи да се сещаме за ония диви времена.

-          Ние тия ше ги утрепеме – викам и надигам бирата, къде Цеко ми я подава от долнята седалкя, без даже и да се обръща, па камо ли да спре да кове по направление маала срещу маала. Сичко е на абсоютен бъзик, оно се види и от самолет. – Два на нула, нема полувреме.

-          Кък бе, два на един е – срезаа ме накуп поне пет гласа. – Они ни вкараа още у третата минута, тебе още те немаше. Два на един е, ама ше си нги одереме кожяко!

Битката продлъжи на високи обороти, а около шеесе-седемдесе отривисти тифози подкрепваха „Балкан“ Говежда със сички позволени от законо средства.

На полувремето братчедо, он ми е пръв братчед, на укя ми син, предприе неколко смени. Старши треньор е на Крапченье, а е по-миничък от мене, ама, като се замислим, коги беаме на по десетина години, коги наближиаме четиресе, да го еба. Да паразитен израз ми е, ама кво да напраим, да го еба? Така си е било винаги.

Ако требва да сме пунктоални, он треньоро на Балкан Говежда па ми е трети братчед. Ей, само от мойта футболна кареера нищо не стана, ама кво да се праи, я съм пропаднал като мъда у съдрани гащи…

Смените у Крапченье дадоа резултат колко да биеш сонда за пресна вода у Ер Риад. Нема и се пὸ нема. Не беха изтекли и две минути от второто, мое и повечко да са били, ама ние доста бехме задлъбочили темата с тва коя е маалата, дека се раждат повече таферни ора, та не знам, мое и пет да са били. И те ти го те третио гол за „Балкан“.

Разпинтиха ги по фланго, остро центриранье и резко поди плонжо на вратаро. Муцка! И тамън се бехме успокоили, че сичко си улата у руслото със страшна сила, тоа откаченио, кък циганьете викат „копривняк“, оти они дума за зелено немат, зе, та свири дузпа за госкяньете. Не, нема да се съмневате у тва, чу се некоя псувня и оно не беше без причина, оти дузпа немаше. Даже и Колина не мое да си позволи да свири дузпа срещу назе, Говежда е у Европейскио съюз, толерантнус има, ама не чак па толко.

-          Ше я извади, вие ше видите! – Я зех бирата, ама репликата беше на тоа къде ми я подаде, конфиденциално е.

-          Я съм му научил ръкавиците, нали бех вратар? – отвръна титулярнио ни, къде поради неква причина, не знам ква, чесну ви казвам, забраих да питам, беше извън съставо.

-          У левио ъгъл рипай! – изрева Цеко, колко глас му дръжи.

Не знам чу ли го, не чу ли го, ама се фръли у лево и я извади. На средна височина беше, злобен удар, ама он я зафръли у ъгловио.

-          Верно си му научил ръкавиците – плеснах му десницата на нашио страж.

-          Я като приказвам, ти що ме не слушаш!? – офъка още една слънчогледова семка он.

Тиа от Крапченье големи поянци, я ви каем. Оно нема и полвин минута след дузпата и се сритаа на центъро двама и оня Кики май му викат, буана един от наште с топката и го препцува. Да доеш у Говежда и да пцуваш не е най-здравословното нещо на таа планета. Примерно, ако пиеш маракуя на Хаваите чисто хипотетично имаш много по-големи шансове да живееш некой день повечко, ама те, нашио не беше наясно с таа парадигма.

Oт публиката се чу:
- Ей, тва нали беше приятелски мач, бе!? Приятелюю!

Е, кво да праи човеко, отнесе един крак у бъбрецете, братчеда треньор на „Син Стрел“ Крапченье го извади моментално, оти, бъдете сигурни, щеше да бъде изкрътен за нема и триесе секунди, за назе червен картонь (ако не е станало ясно, зарди уширо герито между торса и седалището). Ама иначе рипа да се бие, не мое да се отрече, смел беше. Съдиите със зор ги развардиа, но и тука не моеме да отречеме, дръзки ора, дръжат си на работата, опраиа се за нема и три минути. И като се почна.

Скръшиме ги, я ви каем. Само на контраатака. Гол след гол. Верно, приятелска среща, ама оно тва ич не беше приятелско. Седем на един, като единио гол беше от има-нема триесе метра, а при друг требваше да изгонат вратаро на „Син Стрел“ (кво е тва име на отбор, я не мом да разберем), оти игра вънка от наказателното с ръка, ама се размина само с жлът картонь…

Кък и да е, седем на един си е седем на един. Не щем да ви каем кво ше се случи на месарите и кранистите от „Вадуц“ , ако ги докопа „Балкан“ Говежда. Сила сме и ич не ни слушат главите, ей.

-          Айде да ги водиме тия у хоремаго, да ги биаме на карти – вика един от моите съотборници по кибиченье на друг от моите съотборници по кибиченье.

-          Беги бе, ти от друга стрънь барата, я с тебе нема да играам!

-          Е, айде поне да идеме у хоремаго, да ти го нагньетем!

-          Айде!

-          Айде!

И, за кой не е разбрал: седам на един си е бая бой. Само „Балкан“ Говеждааа!

---

P.S. Само да кажа, въпреки че няма нищо общо с дербито на века, че по време на споровете покрай махалите имаше обвинение, че един от спорещите е ром, след което имаше и контраобвинение, че в нашата махала имало жена от ромски произход. Което си е самата истина, нейният ромски произход не подлежи на никакво съмнение от пръв поглед, ако разбирате какво искам да кажа. Отговорът обаче беше категоричен, макар и не дотам етнически толерантен:

- Айде бе, вие ни завиждате, че у нашта маала се е заселила Бионсе!

P.P.S. Из Говежда се носат упорити слухове, че резултато е станал осам на един (8:1). Ама лично питах съдията след крайо на мачо. Седам на един си е (7:1).

---

Те тука те, ако ви се чете още по темата: Гупи Вратарчето

---

 А ако ви липсва някоя от книгите на Торлака, може да попълните пропуска в нашия Магазин.