Учение у движение

kite 

Некой беше казАл, че училище за родителе нема. Много е прав човеко, макар и разни пишман умници да зимат парите на ората за такива простотии, та да обясневат кво да праиме, та да постъпваме правилно у растежнио процес на дечоро си.

Истината е, че училището за родители е едно-единствено и бива слагано от самите родители сека вечер по детските му креватчета. Нищо, ама нищичко на тоа свет не ме е научило на толко млого неща, колко оскъдните моменти, къде прекарвам с дечоро (и много да са, пак са оскъдни). Ама, айде, че се отплеснах.

Оня день най-големио синковец, къде след нема и седмица ше праи единаесе години, ми се дръвчи, щото го карам да си напише съчиненеето по летература или там, кво му викат у четвръти клас. Таа образователна система ме забръка с пищните си фойерверки от реформа след реформа. Кък и да е.

Та, ръмжи мининкото диване, тръшка се, крещи, удря. Абе, все едно е баща си, ама по-дребен на ръст и кила. За къде 3 до 4 секунди пробвах с добро, ама после дваесе минути ни е слушал целио блок. Я викам, он вика. Я яикам, он вика…

Като най-после успехме да изкараме шибанио адреналин и седнахме на леглото, та да напраиме ретроспекцеа на ситуацеата, он разбра с три изреченеа закво е важно да си напише съчиненеето и кво мое да даде тва на мозъко, въображенеето и бъдещето му (за разлика от маса глупости, къде са заложени у учебните планове; не, че нещо, но госпожо Манова, котангенс и днеска не ми е требвал, а вие със зор ми писахте тройка). И седна да го почва.

След дваесе минути, баш кък се бехме разбрали, мълчаливо дойде при мене и ми подаде лис ратия, надраскан с почерк, почти толко грозен, колко мою. Нема да ви издавам много, тоа текст си има авторски права, я не се мешам, ама некък си почваш да се чустваш горд, коги сино ти у четвръти клас използва думи като "досущ" и "тутакси" у пръвите две изречения.

- Тате! - сгуши се он при мене, като го пофалих, доколко е способен да фали един отявлен темерут, къвто съм я собствено.

- Да миличък?

- Помниш ли, че си ни казвал, на мен и на братчетата ми, че ще дойде ден, когато ще те надвием?

- Помня! – разроших му късо постригнио перчем. - Но също така помня и че съм ви казвал, че няма да е днес - кък си го бех сгушил, така и му изрупаа кокаяцете, като стегнах фатката. Он обаче ич и не ме отрази, а си продлъжи мисълта.

- След година и седмица ще влизам в пубертета. Нали чуваш как ми се променя гласа? А после и Никола, и Боян… Те също ще влязат в пубертета...

- Да, с всеки ден ставате малки мъжленца, душицо – съгласих се. С тех обикновено приказвам на книжовен език, оти диалекто е убаво да го знааш, ама коги имаш книжовна основа. Иначе повечето ора те възприемат като селяк. Не селянин, а селяк. Не, че е важно кво мислат ората, ама не е зле да знааш, че моеш да каеш и „досущ“ наместо „‘се едно“, или не съм прав? Не е задлъжително, ама да знааш, че имаш и таа възможнус - Какво искаш да кажеш, миличък? - сфащам, ама ми се ще да го чуем от ньеговите уста.

- Нищо - дига раменье он с хитър поглед и на излазанье от стаата ми се усмихва ем мило, ем хитро.

Нема да е днеска. Нема да е и лесно. Ама ше ми стъпат на врато. И я ше съм горд с тва, че съм предал властта у прайдо, борейки се със зъби и нокти. Немам намеренее да я дадем лесно. Оти кое е лесно, не е интересно. Тва е единственио начин да им помогнем за коги се наложи да се изпраат срещу големата глутница, лицемерно самонаречена „цивилизацеа“. Уф, да се еба, и я май станах от ония с училищата за родителе. Тва са само расъжденеа, не са съвети, не ме разбирайте грешно. Айде, че стана некое време!


 

Още по темата:
Здрасти! Ние сме шумните съседи!
Квачки
Приказка за селянчетата


Ако в библиотеката ви липсва някоя от книгите "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." или "Иваил цар", книга първа и книга втора, можете да ги поръчате в нашия МАГАЗИН.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

Ако искате да запълните библиотеката си с петте книги на Торлака, може да поръчате "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора за 67 лв. вместо за 73 лв.

Ако пък още не сте чели Северозападната трилогия, може да вземете трите романа за 40 вместо за 43 лв.

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

a-5.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...