Учение у движение

kite 

Некой беше казАл, че училище за родителе нема. Много е прав човеко, макар и разни пишман умници да зимат парите на ората за такива простотии, та да обясневат кво да праиме, та да постъпваме правилно у растежнио процес на дечоро си.

Истината е, че училището за родители е едно-единствено и бива слагано от самите родители сека вечер по детските му креватчета. Нищо, ама нищичко на тоа свет не ме е научило на толко млого неща, колко оскъдните моменти, къде прекарвам с дечоро (и много да са, пак са оскъдни). Ама, айде, че се отплеснах.

Оня день най-големио синковец, къде след нема и седмица ше праи единаесе години, ми се дръвчи, щото го карам да си напише съчиненеето по летература или там, кво му викат у четвръти клас. Таа образователна система ме забръка с пищните си фойерверки от реформа след реформа. Кък и да е.

Та, ръмжи мининкото диване, тръшка се, крещи, удря. Абе, все едно е баща си, ама по-дребен на ръст и кила. За къде 3 до 4 секунди пробвах с добро, ама после дваесе минути ни е слушал целио блок. Я викам, он вика. Я яикам, он вика…

Като най-после успехме да изкараме шибанио адреналин и седнахме на леглото, та да напраиме ретроспекцеа на ситуацеата, он разбра с три изреченеа закво е важно да си напише съчиненеето и кво мое да даде тва на мозъко, въображенеето и бъдещето му (за разлика от маса глупости, къде са заложени у учебните планове; не, че нещо, но госпожо Манова, котангенс и днеска не ми е требвал, а вие със зор ми писахте тройка). И седна да го почва.

След дваесе минути, баш кък се бехме разбрали, мълчаливо дойде при мене и ми подаде лис ратия, надраскан с почерк, почти толко грозен, колко мою. Нема да ви издавам много, тоа текст си има авторски права, я не се мешам, ама некък си почваш да се чустваш горд, коги сино ти у четвръти клас използва думи като "досущ" и "тутакси" у пръвите две изречения.

- Тате! - сгуши се он при мене, като го пофалих, доколко е способен да фали един отявлен темерут, къвто съм я собствено.

- Да миличък?

- Помниш ли, че си ни казвал, на мен и на братчетата ми, че ще дойде ден, когато ще те надвием?

- Помня! – разроших му късо постригнио перчем. - Но също така помня и че съм ви казвал, че няма да е днес - кък си го бех сгушил, така и му изрупаа кокаяцете, като стегнах фатката. Он обаче ич и не ме отрази, а си продлъжи мисълта.

- След година и седмица ще влизам в пубертета. Нали чуваш как ми се променя гласа? А после и Никола, и Боян… Те също ще влязат в пубертета...

- Да, с всеки ден ставате малки мъжленца, душицо – съгласих се. С тех обикновено приказвам на книжовен език, оти диалекто е убаво да го знааш, ама коги имаш книжовна основа. Иначе повечето ора те възприемат като селяк. Не селянин, а селяк. Не, че е важно кво мислат ората, ама не е зле да знааш, че моеш да каеш и „досущ“ наместо „‘се едно“, или не съм прав? Не е задлъжително, ама да знааш, че имаш и таа възможнус - Какво искаш да кажеш, миличък? - сфащам, ама ми се ще да го чуем от ньеговите уста.

- Нищо - дига раменье он с хитър поглед и на излазанье от стаата ми се усмихва ем мило, ем хитро.

Нема да е днеска. Нема да е и лесно. Ама ше ми стъпат на врато. И я ше съм горд с тва, че съм предал властта у прайдо, борейки се със зъби и нокти. Немам намеренее да я дадем лесно. Оти кое е лесно, не е интересно. Тва е единственио начин да им помогнем за коги се наложи да се изпраат срещу големата глутница, лицемерно самонаречена „цивилизацеа“. Уф, да се еба, и я май станах от ония с училищата за родителе. Тва са само расъжденеа, не са съвети, не ме разбирайте грешно. Айде, че стана некое време!


 

Още по темата:
Здрасти! Ние сме шумните съседи!
Квачки
Приказка за селянчетата


Ако в библиотеката ви липсва някоя от книгите "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." или "Иваил цар", книга първа и книга втора, можете да ги поръчате в нашия МАГАЗИН.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") може да вземете за 68 лв. вместо 74 лв.

- При покупка на всичките 9 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 123 вместо 134 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

 

Снимки

a-5.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...