Диви дол - актуално, Емисеа 10

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

---

• Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! – Имам удоволствеето да ви представим десета юбилейна новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето:

Йея Искра ме събуди у шес и десет издзаранкя. Они бабичкорете почват да не моат да спът със сека годинь се повече, знаате. Два пъти ѝ затворих телефоньо, ама нема, она пак си дрънка и тва си е. Били ѝ свръшвали дръвата та, ако мое да каем на ората по радиото да напраат благотворителна кампанеа, та да ѝ сберат некой лев за топло.

Я така ми се спеше, че я запофичих у лево. Викам „Да си мислила, коги му е било времето. Оно тва е щръкеловио снег, ше се сгрее след три-четри деня, кво си мислиш? Нема да откара до май месец се така!“. Ама, ако некой има желанее и възможнус, не е лоше да ѝ занесе по един-два кръпея, че верно ше земе да се куртулиса, а у таа мръзлица нема и кък да я изкараме до ветровитио хълм.

Иначе е студ, верно. Ама я не знам кво чекате от Миничък Сечко. Обаче поне е грейнало едно слънце… Нищо че апе поди ноктевцете, а снего рупа поди краката ти по прътината. Друго си е да видиш небото и Балканьо. Ше изтръпиме и таа зима, оно се е видело.

И накраю пак да ви подсетим. Кой има некой кръпей изостанал, да го занесе на йея Искра. Ни ше забогатеете, ни ше обеднеете без ньего. Мое даже да ѝ го префрълите през оградата, она ше си го намери, нема да я мислите. Ръждави и криви пиронье по улиците събира, та камо ли тва.

Спорт:

Къцо Чекалото и Качо Злио нещо са пошашавели, ако изобщо некогиж не са били шашави. Я такова време не помним. След пехливанската си борба се сдобрили и рекли да се качат на Бранково падало, та да си напраат селфи на замръзналио водопад и да го качат у социалнете мрежи. По собствените нгьи думи са паднали барем по дваесе пъти. На човек. Коги най-после се окикерчили, се сетили, че селфи се праи най-убаво с пръчка за селфи, а они не притежават такава чудесия.

Порди таа причина фанали и отсекли една лисковиня, стъпили на големата скала от ваше лево на каченье къде водопадо, връзали клиторнио телефонь на Качо за лисковинята, оти имал бил по-добра резолюцеа ли, не знам си там кво му викат и аха да щракнат, ама сезало се разлабил и телефоньо се пръснал на пръчета доле, на каминяко. Собственико обаче запазил самообладанее, вербализирано под формата на:

- Ебал съм го у телефоньо! Ше каам на сестрата да ми изпрати друг от Италеа. Она закво им чисти къщите там, ако не мое да ми напраи един подарък? Дай твою да се щракнеме с ньего!

- Връжи го здраво, че я ни сестра имам, ни Италеа знам къде е.

У крайна сметка сичко завръшило добре, ако изкючиме, че тиа двамата със сигурнус не са сбрали тленните останки на телефоньо и са замръсили природата. Обаче дойдоа и ми показаа снимката. Разкошна природна гледка. Само да не беха улендзеньите нгьи физиономии, ама и така става.

Ако информацеонна медеа „Диви дол“ имаше и телевизеа, а не беше само радеоточка, щех да ви ги покаем, ама те. Засега немаме техническио ресурс.

Из живото:

• Изчистих паужиньите. Божеййй, додек се не зафанеш, не знааш колко разправия е! Два дена не съм се спрела. Имаш чуството, че къщата ти е голема колко „Бурж-ал-Араб“. Прекинах се, дробовете ми се наплъниа с пепеяк. Йоще не мом да се изсекнем и кашям като миньор сека дзарань. Ама те, отфрълиаме таа работа, та да олекотиме пролетньото почистванье.
• Братан Чворо, знаате го къв е темерутин, та требва да разбирам от сестра му Юбица Свилковица, да земе да кандидатства по некъв европейски проект и да спечели не знам си колко ияди евро, та да насади ореи. Според Юбица става въпрос за къде дваесе декара, ама оня ботор си мирва и не ще да кае къде са. Питах го по телефоньо, затвори ми на моменто. Одих до тех, изпрати Дочка да ми кае, че си не е дом, а я го видим през прозорецо кък гледа телевизеа и пие вино. Ше ви дръжим у теченее на събитеето, нема да остаим работете така.
• Днеска стават десет годиньи, откво ни напусна нашио скъп съсеянин Гръга Пипето. Голем човек, космополит, широко скроен отсегде. На никой басма не цепеше, кво си му беше у главата, тва си му беше и на устата. Да отлееме по дваесе грама скоросмрътньица у ньегова памет, оти он беше колко противоречива, толко и забележителна личнус.

Бъдете като Гръга Пипето вазе си, па ако ще сички да ви викат, че сте шантави по целата глава

С вазе беше Вела Арнаудова - Тропоската

---

Още за Диви дол по секо време мое да прочетете и у "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...". А тех мое да ги земете от те тука те: МАГАЗИН.