Диви дол - актуално, Емисеа 14

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

- Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! – Имам удоволствеето да ви представим четринаеста новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето:

Баба Марта я дофанахме у сравнително добро настроенее. Нема дъж, нема снег, нема мъгли, температурете са приемливи спремо предходньите. Я немам забележки. Дават го да става йоще по-топло тиа дньи. Я немам нищо против, че дръвата почнаа да свръшват и нема кво да фръгаме у кюмбето. А си требва. Не мое да дзиндзирикаме, ние да не сме у Средновековеето, да го еба?

Спорт:

Парената Въшка ги е намерил тия, къде изпотрошили джамовете. Трима били. По непотвърдени данни са яли бой първо йоз ньего, а после са ги шамарили и техньите. Кво да ви каем? Кой кво сам си напраи, никой не мое да му го напраи. А и грешките на растежо требва да бъдат наказвани, та да се не повтарат. Разбира се, сички знаате, че я съм дръта мома и приказвам за възпитанеето само теоретично, като Карл Маркс за икономиката, ама мислим, че така е правилно да се постъпва.
Верно, спортните новиньи за вчера и дньеска не са особено свръзани с конвенционалнете спортове, ама па оно и шотландцете фръгат едни трупи по ливадете, та да видат кой ше стигне по-надалеко, ама никой нгьи не намира маана.

Из живото:

Баба Марта бързала
Мартенички вързала
Бели и червени
Морави зелени…
Има и йоще, ама тва е на Йордан Стубел, не е мое, та само да загатнем.
Колко и емоцеонално да прозвучи, некво ми се дорева издзаранка като ги гледам бабичките преди лебарницата, кък си връзуват мартеници, все от китайските, за по дваесе стотинки. Сетих се едно време кво беше. С ония влънени конци, бойдисани с варени обелки от червен лук… Убус. Сега глобализацеата завладе и пенционерете. А и они немат ни овци, ни желанее да се занимават. Децата нгьи избегаа, унуцете нгьи избегаа. Закво да си праат трудо? На доизживеванье и те така те…

- Биби Цветнио основал нова религеа. Като видел, че се изпролетева, а благоверната му наредила да излигури с правата лопата целио нгьи двор декар и полвина, казал, че става спиртис. Според собственьите му думи тва било съчетанее от будис и спирто-прекалено-консуматор. Сега е седнал на чръвено-бел китеник поди една слива на Равни брег и юска. Еде, колко да не умре йозглади, ама на пиенье набада яко.
Лично он твръди, че целта му е да постигне просветленее и да открие тайните на битието, житието, преходното, непреходното, живото и смрътта, ама, колко и непрофесионално да е у ролята ни на журналис, ние сметаме, че просто се е пропил йоще повече и са го изгонили от дом.

- И пак да се врънеме къде Баба Марта. Нема да ви здрависвам и да ви досадиям с пожеланеа за еди кво си. Ше ви разкаем един виц, мое и за басня да го приемете, къде сама съм си го измислила.
Отоди некъв момчуряк, сирак бил, при боба си и й вика, че сакал да се жени за една мома от селото. Ама тва било преди млого време де, нема живи, къде да помнат така ли е, не е ли така. Боба му го питала луд ли е или на луд дреите носи. Тиа били най-беднио род у целото поречее, кък ше си зима жена йоз тех?
Он й отврънал, че я обича, оти са й кревени образете, оти са й бели глезеньете и й е стройна снагата. Бабичката се сетила, че е на Баба Марта деньо и тва требва да е знак да склони. Тамън да си отвори джуруяко и улетел муж й. Он бил подслушал сичко на кючалката.
- Мани я боба ти кво ти орати, сине! – рекъл он и се залетел, та го прегрънал – Я коги я зех за жена, она беше дупена една камара пъти от полвинята село, ти за една беднус ше се тормозиш! Зимай я, я ше платим сватбуката!

С вазе беше Вела Арнаудова - Тропоската
---
Ей, ако не сте разбрали, книжлетата на Торлака, къде е писал за Диви дол, сa "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...". Мое да ги намерите ТУКА.