Диви дол - актуално, Емисеа 19
- Детайли
- Категория: Разкази
- Публикувана на Понеделник, 18 Март 2019 10:32
Информационен бюлетин на Вела Тропоската
- Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! – Имам удоволствеето да ви представим осемнаеста новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.
Времето
Тва вече не е зимаска. Я вече съм фрълила и дебели дреи, и юрганье, даже питах Фичо Сачо дали за десет лева ше ми помогне да изперем на Брани вир. Он каза, че ше си помисли, оти си имал ньещо си работа. Я знам ква му е работата, ама па мойта работа не е да се мешам у ньеговата работа. Да не съм некоа кюкарка, та да го предадем, че не излаза от кръчмата и е зает със самозаетус от специфичен сексуално-токсикологичен тип. Демек муа чикии и се налива до безобразее. Пепей ми на устата, не требваше да го съобщевам у емисеата, ама кък и да е. Минало-заминало.
Спорт
Я додек бех на командировка по Шопето е имало лека разпра по повод дали сливите у Рачова падина са на едно лице с известен произход или на друго лице с известен произход, чиито имена не щем да споменавам, оти съм на дръжавна сюжба и и двете лица с известен произход моат да ме уволнат като едното нищо. А я не ми се сака да се сючи тва. Съгласете се, че неколко десетилетеа у Читалището и накраю никва пенцеа си не е работа. Само ше каем, че си откръшили по неколко шамаре и после се сприятелили отново, оти имат сходни интересе.
Из живото
- Беги, у тва Шопе, нали ви викам, че немах емисеа неколко деня, оти одих там, е ебати лудницата. Тия улици, къде са у ремонт, са по-добре за оденье от ония, къде са вече ремонтираньи. Чудим се кък мое у Диви дол да се разождаш по-лесно, отколко по Графо, ама те. И да беха разкопали само Графо, айде, да си затвориме очите. Ама не. Накъде и да сврънеш, все таа работа е. Я се басирам, че ако беа зели като изплънител на проекто Киро Негоднио, да го е прикючил досъг поне ядо пъти и да го е напраил качествено, та да стои поне петнаесе годиньи, без да мръдне. Ама съм журналиска, така че требва да съм обективна, та ше си мирвам.
- Смелус у първо лице, единствено число. Рачко Подведенио не се замислил ни за миг, та да се окачи на връй плевнята на Катка Влаинята, та да свали петело ѝ. Тва се сючило у нема и четри часо издзаранка. Е, мое и пет и полвиня-шес да е било, ама все таа, ранечко. Кък се е окикерчил тамока, кво е дирил… Истореата млъчи за тва. Въпросо е, че нашио съсеянин Рачко Подведенио е проявил изкючитейна доблес, окикерчил се, копнал врабчето, оп, извиневам се, пернатото за врато, пернал го зади врато и оно, пернато, си паднало на врато поди плевнята.
- И накраю нещо юбопитно, кък създадоаме традицеа у нашта радеоточка:
Ама нема да е юбопитно, оти оно тоа живот все така си връви. Я у лебарницата, я у хоремаго, я на пейката, я на работа, я готвиш, я праиш салата, я биеш дечоро… Затва ше замениме за конкретнио мументец юбопитната рубрика с анкета. Те, вижте сега:
Коги мислите, че е най-правилно да се жули пръвата рикиа за деньо:
А. Дзарань
Б. Къде десет часо издзаранкя
В. Еби се у дреата, ти ше ми кааш коги да пием!
P.S. У анкетата моат да участват и мужи и жèни, ама вторите да внимават с отговорете си, че мое и да се сючат некви работе, къде не са толерантни.
С вазе беше Вела Арнаудова – Тропоската
---
И кък стана другата традицеа: да не забраите, че за наше село повечко мое да откриете у книжлетата на Торлака „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“. От ТУКА мое да си ги земете.