По онова време изглежда, че европейците налагат тотална доминация над останалата част от света. Това усещане се засилва през XVIII и особено XIX век, когато двете Америки, Австралия, Африка и почти цяла Азия вече се намират под властта или силното им влияние.

Заради нарастващото с главоломни темпове богатство, развитието на науката и усвояването на нови територии, европейците и техните потомци, разселили се на близо и далеч, се увеличавали със сигурни темпове.

Макар и да забавят и разколебават този процес до определена степен, двете световни войни и деколонизацията, започнала в средата на ХХ век, не променят особено равновесието на силите.

Западноевропейците се изтеглят от колониите натоварени с огромни богатства. Освен това почти навсякъде те залагат началото на етнически, религиозни и културни конфликти, които да им гарантират, че при нужда могат лесно да се намесят и да отстранят от власт всеки неудобен управляващ. А, и нещо много важно! Все още именно те владеят благата на бившите си колонии. Начинът обаче е много по-ефективен и „демократичен” – чрез компании, инвестиции и концесии…

САЩ също преживява най-добрите си години след Втората световна война. Наплашени от смазващата сила на СССР, демонстрирана в титаничния сблъсък с Хитлеристка Германия, западноевропейските страни (чрез създаването на НАТО) делегират големи правомощия на задокеанските си съюзници. Паралелно с това (и отчасти заради него) американците стъпват чрез капитала си на почти всяка точка извън страните от Източния блок и се превръщат в очите на по-голямата част на света в символ на богатство, новаторство и сила.

Цяла Източна Европа пък е част от тираничния и безпардонен, но стабилен за определен период от време и силен във военно отношение комунистически лагер. Повечето хора, живеещи от тази страна на Желязната завеса, не са нито богати, нито щастливи, а още по-малко пък свободни. Те обаче се радват на определена доза сигурност (макар и изкуствено поддържана) в социален и материален аспект, което им позволява да изпълняват най-важната функция на всяка живо същество – репродуктивната.

Макар тогава, в първите десетилетия след Втората световна война, слънцето все още да грее ярко за европеидната раса и доминацията й сякаш като похлупак да задушава развитието на останалите, на хоризонта вече се появяват облаци. Двуполюсността на света принуждава големите противници да привличат все повече „играчи” в своите отбори. По този начин много държави от т. нар. Втори и Трети свят получават възможност да се възползват не само от военните, но и от техническите и материални достижения на „елита”.

Режимите в десетки страни (Турция, Куба, Южна и Северна Корея…) са щедро „помпани” с пари и всички необходимо, за да бъдат контрапункт или просто да „бъркат” в очите на съседите си от вражеския лагер.

Едновременно с това до „обетованата земя” получават възможност да се доберат и стотици хиляди жители на колониите (на запад) или участници в различните разменни програми на студенти и кадри (на изток). Те бързо доказват, че в „белите” страни се живее значително по-добре и го вършат по най-естествения начин – работят здраво, правят всичко възможно да останат там, където са, и се размножават с невероятна скорост. За разлика от „домакините” си…

–––––

*Много учени твърдят, че от биологична гледна  точка съществуването на расите и разделянето на човечеството по този признак, е безсмислено. Генетичната разлика между два произволно избрани индивида е едва 0,1%, като само 8% от тази една хилядна от процента несъответствие се дължи на евентуални расови различия. Подобна вариативност се наблюдава дори между сънародници, обитаващи съседни населени места…

Добавете коментар