Откъси

Бистра Ристо Ботевата

Из "Северозападен романь", Глава педесета, "Киро Негоднио тура ред домаска"

 

Бистра Ристо Ботевата (така й викаа, що не е като да немаше мустаки и брада), дека живеаше на две къщи по-йозгоре по улицата, цела дзаран пробиваше главата на мъжо си, Киро Негоднио:

- Абе, Кириле, - (она така му думаше на плъно име коги сакаше да придаде повече тежес на приказкята си; но май сички жени използват тоа прийом…) - Я да земеш да идеш да питаш тиа ора дали има неква работа така като за тебе. Ти нищо с нищо не умеш, ама поне нещо за носенье да нги помогнеш. Мое да и дадат неко лев, знааш ли? Белким и ти изкараш нещо през живото си…

- Мене така си ми е млого добре! – отговараше Киро и отпиваше от чашата, плъна догоре с мечка.

- Добре ти е, ама ли ше поприкараш бурето докъде Игнаждень и после ше почнеш да ме обикаяш да ти давам пари, та да одиш у кръчмата.

- Па ше те обикаям, що да те не обикаям? – Киро доплъваше чашата йоз каната и добавиняше манко лимону, додек стигне до ръбецо. – Ли си ми жена, не помниш ли?

- Помним я, млого добре помним… - гласецо на Ристо Ботевата без никво предупрежденее стана плачлив. – Ли час по час си клънем гньи и години къде те зех…

- Е, но я те зех, не ти мене… - Негоднио муана чашата до полвината на един дъй. – Немаше ергенин у селото, къде да смее да мине покрай вазе, да не би да го отлечеш и изнасилиш…

- Ми кво толко, обичала съм да се ебем!? – Бистра тури ръце на кръсто и се приготви за финалнята сфатка. – И сега обичам, ама от тебе нищо с нищо не става, дръгел проклет! Само ти дай да седиш и да пюскаш!

Таа тактика на обвиненеа и мачканье на самочуствеето на мъжо й по сички направленеа даваше резултат вече години наред. Самата Бистра беше измислила прекоро му Негоднио и старателно го разпространеваше из цело село. Замисъло й подейства и съга, даже по-бръже, отколко она си мислеше. Киро ливна остатъко от мечката у чашата, налундзи доченото палто и каскето, надена шяпавците кък си беше с влънените калци, измуча недоволно и пойде къде строителнио обект.

Тамън по тва време петима работници, облечени у чистечки и спрекняти сури гащеризоне, унасаа чисто нов мердень, разделен на три части. Двама по двама носеа стлъбите, напраени от убаво буково дръво, небойдисани, минати само с тевен лак йозгоре. Един па беше фанал пьощадката, метър на два, скована пак от яки букови талпи. Те тук те Негоднио откри свою шанс да се подмаже като помагач и се сбръзи да прифане при човеко.

- Чеки и я ше турим едно рамо! – каза он и копна пьощадката из една стрън.

Оня, мъж като горунь на къде дваасе и пет, го изгледа манко накриво, ама нищо не каза и двамата унесоа пьощадката чък у калидоро. Щом улезна у къщата, Негоднио щеше да изпущи товаро от изненада. Он беше допирал у тоа имот неколко месеци след като собствениците се куртулисаа (пак по настояванье на жена си), та да дири нещо ценно. Е, нищо не може да намери, ама за сметка на тва и до гньеска помнеше кък изгледжаше калидоро тогива. Изкорубен, веф, мръсен, потънал у паужини…

Съга сичко беше друго. Беа го оборудвали с чисто нови ладилняци, печки и мивки. Беа подменили дограмата, беа измазали и бойдисали така, че сичко лъщеше. Беа избушили и изнели дрътио, прояден от мушицата мердень и явно щеа да турат нов.

„Щом тука са се затрудили толко, по стаите кой знае къв лукс ше е, да еба!”, помисли си Киро и се наведе да остаи пьощадката.

- Шефо тука ли е? – попита он манко запъхтен и се огледа. Сички беа спрели работа и се дзерепеа у ньего.

- Аз съм отговорникът на строителния обект, господине! – напреде излезна манко шкембес мъж на къде педесе, с оранжав гащеризон и оранжава каска на главата.

- Я се чудех, да го еба… - Негоднио почна да се поти покрай гъзерете от притесненее. – Дали нема и неква работа като за мене, да го еба…

- Ами, нека видим какво ни е останало да свършим и с какво можете да сте ни полезен… - отговорнико го изгледа отгоре додоле, се едно се пробаше да го прецени. После извади от гащеризоно си некви скици и чертежи, намръщи се и зе да обръща лис по лис.

- Можете ли да зидате дялан камък?- пита шефо с дружеюбен тонь.

- Не мом… - отвръна чистосръчедно Киро.

- Можете ли да поставяте вътрешна изолация?

- Тц…

- Добреее… Тогава, занимавали ли сте се с монтаж на мебели?

- Макя…

- А с ВиК инсталация?

- Е манко, ама…

- Електрическа инсталация?

- От токо ме е най-стра и бегам далеко…- оживи се манко Негоднио. Он беше увесил цифкя и предусещаше кък ше му покаат вратата у най-скоро време. Като и отсегде, дека се беше пробал да се зафача на работа.

Настана неловко млъчанее, се един вид сички беа заапали сливи у устата си. Изеднъж обаче шефо надигна глава и загледа Киро със светнали очи:

- Можете ли да боравите с кирка и лопата?

- Е, не само че мом, ама и боравим та ми пукат ушите, особено пролецка… Я и гробар се цаним от време на време, така че нема грешка…

- Значи тъкмо вие сте нашият човек! Надигна гласец оранжавио, се едно беше видел макье си. - Елате да ви покажа за какво точно става въпрос…

Он фана приателски Киро за рамото и го поведе нанегде. Избиколиа къщата, като тук-таме прескачаа кви ли не скелета, кофраже и кофи и стигнаа йоздоле у пръцелата.

- Ето тук, господине, – показа шефо с ръка – ще бъде септичната яма за тоалетната, тъй като, както знаете, в селото ви няма канализация.

- И сакаш я да я омаам, така ли? – гласо на Негоднио прозвуче манко враджебно.

- Ами, с уменията, които твърдите, че притежавате, едва ли би ви затруднило... – додаде небрежно шефо и се напраи, че не е забелезал нищо.

- Колко требва да е голема?

- Да кажем два метра дълбока, два метра широка и два метра дълга – отвръна оня делово. – Тоест, куб със страна два метра.

- Колко даваш?

- Ами, да кажем, двеста лева…

- Двеста лева да изринем един пиклив трап!? – Негоднио се ококори де че ли е видел пича въшка да играа белот.

- Малко ли ви се струват?

- Кък ше са манко бе!? – засме се Киро и дъъна на кисело вино право у мундзата на отговорнико. – Само дай кирка и лопата и глей кво става!

Коги наш Киро Негоднио си пювна на дланьите и се развръте с кирката, вече минуваше пладне. Шефо се меркаше само от време на време, уж да го пита дали му требе нещо, ама заднята му мисъл беше да види кък връви работата. Киро само измучеваше неразбрано и продлъжаваше да маа с кирката или да изгриба с лопатата. За нула време сплъстените му коси залепнаа от пот за челото, от гръбината му почна да се дига пара, а кокаяците му пукаа като огин от суи клонки. И имаше закво.

Да копаш трап у Балканьо не е като да се подпичкосваш със ситнята като пепей земя у пойето. Ръцете на Киро трънеа секи път, коги замаанеше, що кирката неминуемо сречаше камик, а дланьите му пареа и по них се появуйеше и се пукаше пюска след пюска. Некои камчовци беа мининки колко песница, ама други си удараа направо на лиски и голем човек едвам ги обифащаше с две ръце. Додек тоа день копаше трапо, Негоднио се натъкна тамън на три тикива. Пръвио извади самичък, ама вторио беше такава натамия (а и Киро се беше окопал до кръсто вече), че пита шефо за чук пет кила, та да го разтроши на по-мининки пръчета. Оня го изгледа учудено и улезна у къщата. След нема и минута се връна с двама от работниците.

- Не се притеснявайте да поискате своевременна помощ, когато срещнете затруднения от какъвто и да било характер, господине – каза началнико. – В крайна сметка трябва да работим в екип, защото така по-бързо и качествено ще изпълним задачата си.

- А… - Киро се зачуди кък да го кае, ама рече да кара направо. – ... колко ше ми намалите надницата зарди тва?

- Как!? – шефо верно беше като треснат от влак. – Как можахте да си го помислите!? Ще получите всички пари, които съм ви обещал!

Понеже (кък вервам сте забелезали) съм фин и изтънчен писател, дека избегва секъв вид цинизми, да се ебем у талантливото перо, категорично отказвам да опишем у таа изплънена с такт и изтънченус книга кви сиктеросвания нареди Негоднио на акъл. Беше обаче принуден да се съгласи млъчаливо, що немаше кък да излече самичък от трапо такова теготило. Затва и, ще не ще, швика за помош и за третио ломпарец.

Шефо на обекто минуваше поди къщата час по час и не моеше да се начуди кък тоа човек се не спре барем за минута чък, додек стана тевница. Ни яде, ни пи, ни цигари пуши. Даже се не сети потта от челото си да избръше с длань. Накраю се наложи почти насила да го накара да се супре, що вече се не видеше почти нищо у таа демемврийскя нош.

- Господине… - подфана он, ама копачо го прекина.

- Мани вече ми не вики „господин”, що ми става скомина, да еба… Я съм Киро. Киро Негоднио.

- Приятно ми е, Кирил! – шефо подаде ръка къде трапо. – Аз съм Младен Матев. Виж сега, не е нужно да нощуваш в дупката. По моя преценка на широчина и дължина си ОК. Остава ти само около половин метър на дълбочина. Съвсем спокойно можеш да довършиш задачата и утре…

- Я не обичам да остаям нещо по средата – избоботи Негоднио. – У наше село мое да сме ебем ти пияниците, ама като се фанеме да работиме, се чуе чък заглава. Осен тва верно си се казувам Киро. И по паспорт съм така.

- Разбирам ентусиазма ти, Киро, но си има време за работа, има си време и за почивка – Матевио се йоще дръжеше ръката си протегната. – За да постигаме добри резултати в професията си по-дълго време, е необходимо да намерим правилния баланс между натоварване и пълен релакс.

„Ако тва значи почивкя, дай да те заведем у назе да релаксираш при мойта усойница, да те ебем у дръвенио философ” – помисли си Киро, ама фана подадената му ръка и искочи от трапо като младо яре.

- Добра работа свърши днес, Киро… - дружеюбно го тупна по рамото шефо. – Ето парите, които ти обещах за изпълнението на задачата. Утре, когато приключиш, ще ти дам и малък бонус от петдесет лева, защото ми харесва хъсът, с който работиш, и искам да го поощря. А сега, приятна вечер!

- И на тебе… - Киро дръжеше неколкото ратии, къде Матевио му ги беше подал, и се чудеше къде е уловката. – Коги да доем ютре?

- Когато прецениш. За конкретната задача е важно просто да знам, че работата ще бъде свършена до края на деня.

- Аааа… Добре… Айде, със здраве!

---

- Къде одиш цел ден бе, непрокопсанико!? – почна да зеи из собата Ристо Ботевата коги чу, че външнята врата на калидоро се отвара. – Па си намерил некой да те черпува и си се напраил на щайга, гнидо непотребна!

Коги Киро отвори вратата нещо у омазаната му с кал физиономеа накара Бистра да замирва, а клъките й да се разтреперат.

- Отодим да се къпем... – Негоднио се приближи до масата, като остааше кални стъпки по вефтио килим. После извади тежкарската неколко по дваесе от джебо си и ги фръли на изтръканата мушама. – Додек излезнем от банята, да си стръчала до Дзана Едноведжата, да си ми купила цигари, едно кило пушени свински гръди, да си ги нарезала на йедро, та да си мезим и да си наточила кана вино. У противен случай ше те фанем с два пръста за врътецо и ше те лупнем от земята, та да речеш „гняк”, кък заслужава една пепеянка като тебе… Остаил съм ти пари и да се завлечеш ютре да платиш токо и водата. Само ми седиш по цел день на тоа стол и зяпаш кво става на улицата. Врато ти стана колко на жираф, да не би да изпущиш нещо…

- Отодим веднъга, ама она мое и да е затворила… - глуо измрънкя Бистра, къде изеднъж се беше намерила у небрано лозе.

- Ако требе ше я излечеш от тех – Киро тръгна тежко-тежко да излаза от собата, без да се съобразева поне да стъпва у вече остаените кални следи. – И се приготви довечерка да те мандръсам злобно на пияно. Ше ти загреем дирнико тлъс…

Ристо Ботевата изгледа кък се посипаа дребни пръчета мазилкя, коги Киро лупна вратата колко има сила. Млого я мъчеше тва, че не знааше тоа ньйонио отдека е довлекъл толко млого пари на куп. Мина й за момент през акъло, че мое да са от ремонто на къщата, ама беа прекалено млого за един, съшнус, за полвин ден работа. И тръчаньето до Едноведжата, и арченьето на пари за глупости и бою, къде неминуемо тоа път щеше да връви с ебаньето, щеше да изтръпи, ама на сека цена требваше да разбере кво става. А непременно се налагаше и да знае колко пари има у ньего тоа груяк, мъжо й…

---

Още от женската седмица:

- "Мария Ромейката", из "Иваил цар"
- "Денка Мандрамуняко", из "Северозападен романь"
- "Галя сгодната", из "Автономията????"
- "Марикя Зъбавата", из "Северозападен романь"

---

И да напомним за промоцията: До 8 март всеки две поръчани от книгите на Торлака имат отстъпка -13%. От три книжлета нагоре отстъпката е -17%. Важи както за Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), така и за "Иваил цар".
Поръчва се от Магазина.