Откъси

Марикя Зъбавата

Из "Северозападен романь", Глава четиреста "Марикя Зъбавата и камара тенци"

- Къде е мъжо ми? – изписка с тънък гласец Любка и се превръте връз леглото.

- Фана некъв кръвив чарфаф и едно манарче, и пойде къде кръчмата - Марикя седеше на ръбецо на кревато, беше отметнала завивките, свела глава и не знааше къде да дене ръките си. – Те тука съм ти сварила една глава от кокошка на чорбица. Требе да а изкусаш, та да поукрепнуйеш манко.

- Сакам мъжо ми да дое, Марике! – косата на Любка се беше слепила на фитиле от пот. – Сакам да ме сгуши и да си легнеме те тук те, на нашио креват…

- Мъжо ти нема да улаза у таа стаа поне една недя – зъбавата циганка допре едно мокро кръпче до джуките на младата жена. Плъни, напукани, кръвавочръвени. – Ти беше меджу там и тука.

- Меджу къде и къде? – пита Люба, ама очите й беа като на човек, къде бере душа.

- Щеше да умреш, невесто! – връз възцръното чело на Марикя паднаа неколко каносани у цръвено кичура. – Щеше да си идеш като стой та гледай… Сакаа те. Млого те сакаа гяволете и тенците, що си мислеа, че си нги у кръпа връзана. Ма ти побесне и рече да влазаш у ред и они зеа да виат на умрело. Неколко нощи ги слушах и ми се щеше да доем да помогнем, ама знам, че на тебе ангело ти ако се не пребори сам, нема кой да те спаси. Затва си траях и си седех домаска.

Добре, ама самичък Банго Васий ми се мерна нощеска и ми вика „Марикееййй! Беги у Данчо Муфтата, къде чистиш у них, и помогни на онаа сгодна невестица, че иначе ти го турам у дупе ладно! Он мъжо й е лежал при ньеа, ньеговите сътвере го дръпат а навам, а натам, що беше у друг свет до оняденка! Па да не прикаам колко гяволе налундзи у ньойньото тело тва, къде си е навила на пръсто вече да а жена на един, а не на иядо мъже. Сбрале са се вепър до вепър и играат по таваньо на собата, та знаа ли се… Отодиш у них, казваш на мъжо й барем една недя да не припарва до ньеа, с пръс да а не пипа, па камо ли да а ебе. А ти ше седиш при момичето и ше му висиш нади главата ден и нош. Вода ше я поиш, чорбица ше я раниш. Поснечко повечко, профирно повечко. Като ти се доспи, до камината на клъбо като куче ше се свиеш връз чръгата. Що ти кък съга и помогнеш, она така след години дечоро ти от расипиа ше спаси. Диги се и връви, че но видело ше стане вече”. Я, Любке, на другу стрън съм се заврътела и през главу съм се завила. Ше ме прощаваш, ама си помислих „През гъзо ми е за Юбица. Я сакам да се наспим като ората”. „Диги се, путко набримчена! Фръги една дреа йозгиоре и додек мигнем да си там, че иначе за циганка повеке я те не сеферим от гньеска”. „Дръж си мъдуряцете у изправнус, Бангу” – помислих си я, ама он се не дава. „Пет лева на пъто ше найдеш…” – като ми каза тва и я се рипна се едно у гъзо й ияковина са заврели. Пет лева са си пет лева. Одих, одих, дзепах, дзепах, тук пет лева, там пет лева, некому левио ташак. Чък до вратницата стигнах, нема и се по̀ нема. Натискуйем бравата, она ми остана у ръката. „Те ти пет лева – викам си. – Он мой Маринчо ше опраи тук те работата и бай Данчо не пет, десет лева ше му даде”. Улазам я, дирим го, нема го нигде. Качих се при вазе, отварам вратата на стаата, но по таваньо играа све гявол и гад, дека що има. Фрълих у каминята една тревица, къде си я носим винагиж у джебецо на престилкята за те тикива поводе и они се разлетеа кой накъде види. Тамън се беше съвнало. Оня твою като ме виде, па ка се разфръче… Очите му подпуунали от рев, от носо му цифки висат, беги да ти не прикаам. Ама ти заспа ли ма? Чорбица да пийнеш, свет да ти се оствести.

Юбица, да де, Любка обаче вече спеше глибоко като натрепан пръвокласник.

- Тогива ше едеш после… - Марикя й беше жал да дига момичето. – Я ше фрълим неко дръвце у каминята и ше склопим очи, че бая се поотроших гньеска.

У тоа момент на вратата се почука лекечко.

- Кажи, бако Данчо – циганкята отвори вратата колко да покае едно око.

- Йела доле на пръвио етаж, Марике, та да те питам я тебе кой ти каза да улазаш тука коги ни мене, ни сино ми ни има...

- Ти жива снаа сакаш ли да имаш, бако Данчо? Или една недя след сватба сакаш погребенее да стегаш? – гласо на циганката, обикновено уилена и юбезна като продавачкя у мол и плашлива де че ли е врабче, беше твръд като прегорел компир.

- Ъъъъ? – измуча Муфтата. Па, да ви каам, и я не знам кък требе да се отвръне на такъв въпрос.

- Заминавай да се наспиш, що се едно те е била Берковската артилерия – притури Марикя млого по-меко и додаде, преди да лупне вратата под носо му. - Я гньеска и нощеска ше останем при Юбка, бай Данчо. Тенците си я сакат, ама я нема да а пущим, да знааш. От ютре издзаран нема да е толко страшно. Само да не си дал на сино ти да припари до ньеа барем една недя. Сготвила съм чорбица, доле е у една тенджурка връз шпората. Ше ми носиштри пъти на ден по една земяна паница. Я ше и подавкнуйем. Невестата ше позакрепне и ако я удръжиме до другята недя по тва време, вече нема да има от кво да се плашите. И Свилен ше мое да си я мандръса, и ти ше има кой да ти връти къщата. Айде, заминавай!

- Да еба таа опалия, да еба! – прошъпня Данчо Муфтата додек се слачаше по мерденьо. – Най-после ожених сино и, место снаата да чуди кък да ми угоди, я на ньеа ше носим чорбица…

Шъпнеше си бай Данчо Муфтата, ама знааше, че ич не е прав и йозвътре се молеше таа проклетия с Юбица да свръши кък требе…

Още от женската седмица:

- "Мария Ромейката", из "Иваил цар"
- "Денка Мандрамуняко", из "Северозападен романь"
- "Галя сгодната", из "Автономията????"
- "Бистра Ристо Ботевата", из "Северозападен романь"

И да напомним за промоцията: До 8 март всеки две поръчани от книгите на Торлака имат отстъпка -13%. От три книжлета нагоре отстъпката е -17%. Важи както за Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), така и за "Иваил цар".
Поръчва се от Магазина.