Едно е кмет, друго е кмет...

Хората, които познават „творчеството“ ми поне малко, биха се учудили искрено на този текст. Не си спомням да съм казвал хубава дума за политик, откакто съм хванал химикала. Символ веруюто ми е, че никой писател или публицист няма право да го прави. Нашата роля в обществото е да сме перманентния трън в задника на управляващите.

Съдебна реформа? Мисията (не)възможна!

Докога бе!? Докога ще си правите каквото искате в държавата на дедите, бащите ни, на нас и на децата ни и ще обяснявате, че имало закони!? Законите са за нас, баламурниците, за вас остава само да си пиете „кайвето“ с (не)етнически партии. Доскоро ми беше странно, че всички го правите, но явно има някакъв подмолен замисъл в цялата тази история.

За мишките и моя приятел Влади

Миналата седмица бях на кръщенето на русолява и къдрокоса дъщеричка на моя скъп, ама много скъп приятел Влади. Няма да споменавам повече подробности, не е важно къде се е състояла тази инициационна практика, не е важно кой е Влади. Поне за тези, които не го познават. Защото всички, които са имали какъвто и да е досег с него знаят, че той е един достоен и великолепен българин, който би могъл да допринесе много както за семейството си, така и за Родината ни.

Отворено писмо до ДПС

Здравейте, аферим, ашколсун, машалла!

Човек с времето остарява и помъдрява, така съм чул поне. Опитвах се да се занимавам с какво ли не, да се боря срещу статуквото, парадигмата, вездесъщия промисъл или както искате го наречете, но вече знам, че няма да се получи. Разбрах, че с журналистика, публицистика и писателство обричам семейството си на глад, а себе си – на постоянна липса на алкохол, та реших да сменя попрището, така да се каже.

Добре бе, генерале...

Добре, генерале, как така? Не, че разбирам от разузнаване, но поне имам дързостта да си мисля, че донякъде познавам законодателството на България, както и на всяка друга нормална страна. Макар че започвам все по-силно да се съмнявам, че ние сме такава, но това е друга бира.

За византийските номера, североатлантическите подмолности и бързите ми кредити

Кво толко се размрънкахте за тая Гръцеа, бе!? На мене жена ми е наполовина гръкиня и не съм се разревал толко, колко вазе! Щели да фалират, щели да завлечат Европейскио съюзец у блатото, щели тва, щели онова…

Ако си мислите, че грък, арменец и евреин моат да фалират, просто сте си ебали капаците, право куме у очи ви го казвам. Нема такъв случай у световната истореа. Тва са ора, дека врътат търговиата кък си сакат. На нивата ше ги заварите коги минава Халеевата комета, ама виж с парите се опраат, ич да не е.

Феята от Долината на черешите

Преди неколко години у наше село се довлече една… да кааме жена с минало. Ама не от ония, къде кефат и дават на сички, що просто си обичат да намачкат чаршафете, а от другите, използващите вторичните си полови белези, та да напреднат у кариерно, финансово или там кво ще да е друго отношение.

Политици, къде са ви децата!?

Имаше едно време една приказка, разказваше ми я баба ми, на която съм кръстен. В нея се говореше за някакъв цар, не помня какъв е и кое е било царството му, който се преборил с друг цар, за да отвоюва страната на предците си. Същият този цар загинал в последната битка, но въпреки това армията му победила и децата му заживели честити в нея, силни и задружни, а първородният му син станал новият цар. Целият народ бил силен и задружен, та успял да направи от държавата си един истински рай.