Абстиненция му е майката...

Първата крачка към отърваването от зависимостите била да си признаеш, че си зависим. Чак след това можеш да започнеш истинската битка с това, което те държи под контрол, обсебва те и те прави зомби, сиреч кукла на конци, още по сиреч удобен инструмент в ръцете на нещо или някого.

За Пиже и пенделите

Оня ден наш Пиже сбрал маалата и шамаросвал разни репортерки (сЪС граници), оператори и шофьори на телевизионни автомобили. Добре е направил, мисля си аз. Ако не беше го сторил, едва ли щяхме да осъзнаем, целокупно, като общност, каквато би трябвало да представлява всеки един народ, що за лайна поставят партиите на избираемите места в листите си за общински съветници. А общинските съвети реално ръководят живота ни. „Бог високо, цар далеко“, е казал народът ни. Точно в Общините се решава съдбата на малките населени места.

Задругата на сеирджиите

Нали по стара българска традиция все се измества фокусът от важните за обществото теми, а самото това общество си бара оная работа за тях и обсъжда кой с кого се …, кой какво празнува и е ли то изконно, кой болен-наркозависим какви циркове е сътворил, та се замислих.

Добре де, как така само за по-малко от седмица успяхме да оставим встрани от центъра на вниманието си едни избори, които бяха проведени откровено по алекоконстантиновски, едно споразумение на премиера ни, пряко касаещо всички нас и едни над пет милиарда нов дълг!? Замислих се и май го осмислих. Може и да не съм прав, но всеки има възможността да прецени дали е така сам за себе си.

О, комунизъм, ти поспри!

Явно и тази седмица няма да излезем от дългата, черна като пушека на уазка, спирала на иначе светлото ни комунистическо минало. Няма да изучаваме престъпленията му в училище, децата ни ще стоят в неведение за  лагерите, в които са потъпкани хиляди човешки съдби, за затворите, в които без съд и присъда са избити хладнокръвно стотици невинни. Само защото са се осмелили да изкажат мнение, различно от това на Партията – кърмилница…

Няма да научат децата ни и за хилядите застреляни по границите ни хора, опитващи се с риск за живота си доброволно да се откажат от великите привилегии на това да си поданик на БКП и жител на Народна република България. Ще си останат в неведение за смазващата цензура, за печатите на бедрата на момичетата, пременили се с полички над коляното, за това как се тичаше от единия край на града до другия, защото били пуснали някоя дефицитна стока…

Манджа с грозгье!

Сара Пейлин няма как да я не знаете. Да, да, същата. Оная губернаторка на Аляска, дето даже искаше да става вице на Джон Маккейн. Тя стана пословична с откровено малоумните си изказвания и постъпки, нивото си на интелигентност, което може да обиди дори и таджикистански пастир и, съответно, защото тъпите по презумпция са нагли, величавите си планове за атомни атаки, доминация, световна хегемония, заличаване от картата на света на тая или оная държавица.

Къде са ви горещите точки, фрау?

Надали остана човек на континента, Стария континент, който да не е схванал, че всичките управници на Европейския съюз са тотално изперкали и нямат никаква представа как да се справят с онова псевдоживотно, наречено „бежанска криза“.

Кой каквото иска да си говори, не ми пука дали за осем, десет или дванайсет милиона бежанци е спрежението на държавните ни мъже и жени, аз не вярвам, ще ме прощавате. Фрау баце Боко ни лъже. Никога няма да дойдат толкова хора в милата ни Родина. В това може да сме сигурни. Не заради друго, а поради простата причина, че сме бедни като църковни мишки и дори и по-голямата част от нас, родените в България, не искаме да живеем тук, пък камо ли ония, страховитите бежанци.

Welcome to our freak sick show!

„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.“
Христо Ботйов „Борба“

На един роден политик мама и тате са му объркали първата буква на името. Убеден съм в това, съмнения никакви външни, пък камо ли вътрешни имам. Що се отнася до това дали разграденият ни обор е държава, вижте, в това отношение се колебая яката. Болномозъчни, та ти (никакво уважително отношение; като теб – не го проявяваш към никого и към нищо!) си повече от една декада в Народното събрание на Родината ми…

Отворено писмо до нашите спасители от бежанци и терористи вкупом

Здравейте, български политици!

Покорно Ви благодаря! Вие сте гении, а ние толкова време, седемдесет години, Ви мислим за мерзки, крадливи и безскрупулни изчадия. Та няма как да не Ви поднеса извиненията си. И рязко да се разгранича от Босия, дето изхаби половината годишна земеделска продукция на милата ни Родина, за да Ви издебва и замерва с нея. Та, да се върна към благодарственото си слово.