Българската православна църква – сбирщина изкуфели агентурни старчета

Ако има красноречив пример за това как не трябва да се развива една организация, която се стреми да привлече искрените симпатии и съпричастността на колкото се може повече хора, то това несъмнено е Българската православна църква. Всичко в нея сякаш нарочно се върши така, че да разочарова и малкото останали убедени последователи на хилядолетната религия на дедите ни. А може би всичко се прави умишлено?

Динко – герой на нашето време

Днес е Международният ден на театъра, та някак съвсем спонтанно се появи идеята да отдадем дължимото на може би най-голямата звезда в България през последните няколко седмици. Да, вярно е, че Динко от Ямбол е самодеец. Вярно е също така, че театърът, в който се подвизава като главно действащо лице, е театър на абсурда. Но, в крайна сметка, какво променя това в една държава, в която всички понятия са с извратен смисъл, ценностите – подменени, а героите до един отговарят на определението king for a day, fool for a lifetime?

Честит Трети март!

shipka

За тази дата могат да се кажат, а и са се казали много неща. Противоречиви, разбира се, ние сме българи, няма как. От това, че този е националният ни празник и той е единствен до това, че всъщност става въпрос за договор, и то прелиминарен (предварителен) между две страни, нито една от които не е България. От това, че на този ден трябва да се обединим като целокупна нация до отричането изобщо на понятието ден на Освобождението заради факта, че в Санстефанския договор става дума просто за автономия. От „трябва да се гордеем, че сме българи“ до „имаме къде-къде по-важни дати в историята си“.

Видин бил по-беден от некви аборигене… Айде марш, бе!

VidinСпоред некви си Евростат там, къде се праат, че моат да сравняват несравнимото, ората от Северозападо живели по-зле, отколко туземците на остров Майот*. Тва е официална статистика, нема лъжа, нема измама. Само за протоколо ше поясним, че тоа бил най-големио от Коморските острове, пльоснат негде между Мадагаскар и Африка. Така пише у учебнико по географеа, я не съм одил там лично, а и немам намерение.

Да убиеш присмехулник

Преди два дни почина американската писателка Харпър Ли, авторка на тази забележителна и, както всичко гениално на този свят, противоречива книга, носеща посоченото по-горе заглавие. Оставям изказванията от рода „авторът е искал да каже…“ на маститите литературни критици.

Кой знае защо обаче, лично аз си правя асоциация между някои от втъканите в сюжета нишки с почти сакралното положение на шута в средновековните кралски дворове. Въпреки общоразпространеното мнение, той не служел само, за да забавлява владетеля и приближените му, правейки всевъзможни маймунджулъци, унижавайки себе си в името на доброто самочувствие на околните, като в замяна получава останките от трапезата.

Средната класа – кошмарът на политиците

Няма как да не сте забелязали, че по време на предизборни кампании всички партии се надпреварват да декларират гръмките си намерения да направят всичко необходимо, за да се зароди в България истинска, силна и жизнена средна класа. На думи всички те знаят, че в сравнително малка страна с ограничени ресурси, каквато е нашата, именно средната класа е разковничето за създаване на стабилна икономика. И сипят обещания от голямата кошница с пълни шепи.

Огледалце, огледалце...

boyko peevski ogledalo

Как е самочувствието след срещата с българите в Лондон, господин премиер? Не, не ме разбирайте погрешно, убеден съм, че отново сте възстановил завидните нива на самолюбие, така характерни за личността Ви. Имах предвид по време на ония минути (сигурен съм, че са Ви се сторили часове), които така самонадеяно самичък си натресохте. Минутите на задушевната Ви среща със сънародниците ни, живеещи в британската столица.

Тихият геноцид

Не шофирам. Злите езици твърдят, че упорито отказвам да си изкарам книжка, защото карането би ми пречило на пиенето, но аз категорично не съм съгласен. Може и да се самозалъгвам, но моята версия е, че предпочитам да се клатушкам с влаковете насам-натам, за да мога да гледам.

Ако краката ти са достатъчно яки, за да стоиш няколко часа прав в коридора на трена, а очите ти – доволно любопитни, можеш да си създадеш изключително добра представа за местата, през които минаваш. С автомобил не е точно така, дори и да не въртиш геврека, а само да се возиш. През предното и страничното стъкло образите минават някак по-бързо, не можеш да ги усетиш в пълнотата им.

Кучетата (на Павлов)

Тоя Иван Петрович голям гений ще да е бил, от мен да го знаете. Щом в нашето забързано време, близо век след експериментите му с горкото кученце, евтиният му номер още работи, значи няма как да не се преклоним пред визионерския му дух. Нали клишето твърди, че нещо е гениално, когато е пределно просто, така че шапки долу пред Павлов!

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-018.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...