#Аз съм БСП!

#Аз съм БСП заради хилядите избити българи, които се подвеждат по акъла на тогавашните ръководители на Столетницата, „изразители на народната воля“, богато платени от СССР, и излизат да търсят правда през 1923 година.
#Аз съм БСП заради „Света Неделя“ на Велики четвъртък 1925 година, където стотици невинни губят живота и близките си на погребението на генерал Константин Георгиев, убит пред внучето си. Брутално, от #Аз съм БСП.
#Аз съм БСП заради пролетарската легенда за ястребинчетата и Митко Палаузов.

Утилизиране му е майката!

Без да имам каквито и да било претенции, че познавам военното дело, съм напълно убеден, че утилизацията на мини е сериозно занимание, което би трябвало да подлежи на още по-сериозен контрол от съответните органи. По стара традиция обаче, в нашата мила Родина и държава в период на бърз полуразпад това въобще не е така.

Бойко Таийп Борисдоган

Някога османлиите били казвали с иронична нотка „Да му имам втория акъл на българина“. Горе-долу по същото време Левский твърдял съвсем чистосърдечно „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“.

От дистанцията на времето става категорично ясно, че нито османлиите са прави, нито Левский е прав. Нито вторият акъл (разбирай избор б.а.) на българина става за червива слива, нито Апостолът на Свободата е бил на прав път. Ако изключим „…губя само мене си“.

През така обсъждания от политолози, социолози и културолози „преход“, който бил започнал, бил напреднал, бил завършил или не знам си там каква друга лъжа, фактите са си факти, въпреки психоделичността на пространствено-времевия континуум. Един от тях е, че българинът никога не е избирал един и същи премиер два пъти. Освен Бойко Борисов. Това няма как да не го приемем като „втори акъл“, нали така? Веднъж си сбъркал и трябва да ти дойде нов акъл.

Те така те, за шумкарите

Айде, малко на диалектец, че съм си у село и така ми иде извътре. У Северозападо на така наречените „партизани“ викаме шумкари. Що така сме ги кръстили ше ви кажем некой друг път, живот и здраве.

Компартията е казала, че власт с кръв се зима и без кръв се не дава. Компартията некогиж да ви е лъгала? Що й не вервате, като без ньеа нема „кой да ви даде пари“, кък каза една „другарка“?

Книжен битпазар

Преди близо две години издадох първата си книга на хартия. „Северозападен романь“. Няма да ви обяснявам каква радост беше. Повече от десет години се сблъсквах с недоверието на близки и познати, с полуподигравателни погледи ала „наивник си, ама ще все някога ще ти дойде акъла“, с издателския бизнес, работещ по стриктни правила, заимствани сякаш от корпорация за правене на болтчета и гайки на поточна линия.

Един кратък, но зловещ урок по биология

С риск да изглеждам тъп и упорит в очите на госпожа Пръмова, опа, Кунева, нашата мила реформаторка и образователка, ще изнеса няколко любопитни факта. Разбира се, има опасност да не ме прочете никой, особено седмокласниците на Орешарски, ония от Видинско и Сливенско, дето българският не им е майчин език, хората, които са чели само „Винету“ през живота си и онова, ококореното, което отишло с четиридесет въоръжени до зъби съмишленици да спретва битова свада за паркомясто. Все пак ще рискувам, защото, както казах, съм тъп и упорит. Знае ли човек…

Множествена шизофрения подковава стабилността чрез опорни точки

Наръчник за псевдопатриоти

Второюнски размисли

На 2 юни отбелязваме паметта на Христо Ботйов и загиналите за свободата на България наши революционери. Разбира се, само някои от нас го правят така, както би трябвало да се прави според самата идея на подобно честване. С размисъл за величието на саможертвата, преклонение пред силата на духа и вътрешно смирение в знак на възхищение към онези грамадански личности, не трепнали пред грубата сила и смазващото превъзходство на врага. По правило хората, отбелязващи 2 юни по този начин, не обичат много-много да говорят за жалката пародия в която мнозинството превръща тази светла дата и гледат да странят от лъскавите чествания, използвани за евтин пиар, но понякога на човек наистина му писва.