Не панаир, а панаирджийница

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

На кривата прокуратура и медиите й пречат

Асоциацията на прокурорите застана зад флагмана си Сотир Цацаров. Според огласената в петък позиция на организацията няма нищо нередно в това главният прокурор да си урежда срещи чрез посредници в частни офиси. Кофти на работата на магистратите обаче се отразявало поведението на „определени кръгове и медии“, защото те пречели да се оценят, бих добавил да блеснат, реалните резултати от чутовните усилия на Прокуратурата в борбата с престъпността.

Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

Ние пък така да не сме разбрали…

Човешкият материал на територията наистина не е като хората, прав е Борис(ов) Три. Докато вярваме на себе си, вместо на силните на деня, все ще се оплакваме, вместо да се радваме на благоденствието си. Тая седмица така ни заринаха сладки новини, че се чудя дали ще успеем да ги смелим, без да хванем захарна болест. Ама, айде от финикийските знаци да почнем.

Ами, не, чичо Валери, не става!

Чичо Валери (да ме извинява за фамилиарността, но не мога да се сдържа, защото го чувствам близък) оня ден разпростря замечательната си програма за развитие на туризма, икономиката и демографията. Чичо Валери може и да е пич за близките си, не знам и не искам да знам. Само че чичо Валери не е човекът, на когото трябва да разчитаме за каквото и да било по тези иначе изключително важни за развитието (или поне оцеляването на командно дишане) на страната ни насоки.

Хората живот си живеят, а ние само ядем и пием…

Ако мога да си позволя да перифразирам един редови гражданин, дето придоби популярност, щото го даваха няколко секунди по телевизора, по принцип искам да пиша за това, че дивото куче Динко пребил приятелката си от ревност, ама нямам желание. Беше въпрос на време толкова удобният и на медиите, и на властта неформален блюстител на реда по границата ни да свърши някоя еднозначна грандиозна простотия, та изобщо не се учудвам от факта, че по сектантски верните му многобройни фенове се покриха напоследък и хич не лаят в защита на ямболския Адолф.

Мисловен и поведенчески преди румънския модел са нужни…

Румънски модел, та румънски модел… Моделът на законодателството и разделението на властите в модерния свят е Roma-нски. Не румънците, а римляните са го измислили.

Той не е от вчера и по него работят всички държавни образувания, към които се стремим да се причислим. Поне на думи, де. А и, трябва да признаем, че и те работят по този модел с променлив успех, защото абсолютна справедливост и върховенство на закона няма никъде по света. Не е имало, няма и няма да има, заложено е не в несъвършенството на законите, а в човешката природа. Но, за сметка на това, поне съществува ясна воля, точни правила и строги наказания за неспазването им. Това води до конкретни резултати. По-малко показна престъпност, по-ниски нива на корупционни практики, повече спокойствие за нормалните хора.

„Бедечка“. Старата песен на нов глас

За пореден път тъмните интереси на алчни „предприемачи“ заплашват бъдещето и самото съществуване на старозагорския парк „Бедечка“, за чиято сага вече писахме неколкократно. Фокусирането на общественото внимание върху предсрочните парламентарни избори и преговорите между политическите партии за съставяне на ново правителство е използвано като удобен момент за сформиране на временна комисия към Общинския съвет на Стара Загора. В пълно противоречие с  решението на самия Общински съвет, който през есента на миналата година постанови паркът да се запази в максимална степен, въпросната комисия ще умува върху изработването на варианти как част от „Бедечка“ да бъде застроена.