Фейсбук хейтър

От една седмица нашият автор, писателят Стоян Николов – Торлака, е блокиран в социалната мрежа Facebook. Причината са съмнения дали използва истинското си име. Въпреки, че е изпратил копия от личните си документи до момента няма реакция от Facebook администраторите.

Торлака, както е известен Стоян Николов е артистичен псевдоним, който не фигурира в гражданското му състояние, но в комбинация с името и фамилията на автора го идентифицира еднозначно и неоспоримо. Той е достатъчно известен и популярен автор, издал няколко успешни романа и колумнист в Биволъ от години. Абсурдно е да се смята, че като използва псевдонима едновременно с двете си имена той е нарушил правилата на социалната мрежа, според които членовете трябва да се идентифицират с имената си по паспорт.

Публикуваме гневния текст на Торлака по този повод и изразяваме подкрепа на редакцията и на журналистите в Биволъ с неговата справедлива кауза. Ще разследваме причините за блокирането, които намирисват на цензура и ще му помогнем да получи възмездие за причинените щети в личен и професионален план.

Биволъ

Ела тука, нема да те бием…

Имаше един лаф, че като деца това била ребликата от устата на възрастните, която ни карала да изпадаме в най-висша форма на ужас. Абе, да си пикаме у гащите с две думи.

Не знам за вас, но при мен не беше точно така. Не, че не съм бит, бит съм и още как. Но винаги имаше защо. С ясно съзнание осъзнавах, че като направя еди какво си, само ще ме сгълчат. Като прекаля малко повечко, ще отнеса сериозна караница. Но, когато свърша грандиозна дивотия, неминуемо ще ми изтупат пепелта от задника.

Родната полиция ни пази, а ние зорлем се самоубиваме…

„В близката далечина млад старец седял на дървен камък и четял изгорял вестник, където пишело как един глух чул, че слепец видял как куцият гонил с пирон влака да му пука гумите.“ Цитирам емблематичния за ранното ми тийнейджърство виц по памет.

Главният секретар на МВР Младен Маринов вика, че пловдивският бизнесмен от дупнишки произход Данаил Божилов си бил теглил куршума в парк „Лаута“. Това била основната версия на „родната полиция ни пази“. Когато реших да пиша този материал координирах намеренията си с хора, чието мнение ценя. Смях се на глас, честно. Не, Бог да го прости човека, нямам нищо против Данаил Божилов, за щастие не го бях чувал до преди няколко дни. Според сполучливото сравнение на един колега и, надявам се, приятел, версията на МВР-то е толкова добра, че Агата Кристи ряпа вади, за да я яде. Напълно съм съгласен с него.

Ово йе стандарт!

Ебем ти и браншовите организации, ебем ти и местните администрации, ебем ти и регулаторните органи, ебем ти и главнио прокуратор, KletamajkaBalqariio! Професор Юлиан Вучков за едно е прав. И аз „Гледам и не вярвам на ушите си“.

Хора, вие осъзнавате ли наистина в каква държава живеем? Да оставим настрани сериозните геостратегически, политически и икономически теми, те не са предмет на този текст. Нека насочим погледа си в други посоки, за да видим дали можем да повярваме на… ушите си.

„Винаги сух от водата!“ Б. Б.

По сайтовете, който все още смеят да пишат нещичко без дитирамби за “Партията – това съм Аз!” на Пожарникаря – Слънце, се чете, че някакъв си Живко Мартинов, депутат бил, преджобил бизнесмен от Добрич за четири тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“. Щял да ги дава на Бойко, щото, разбираш ли, въпросният бизнесмен иначе се превръщал в бизнесмен без бизнес. А това е кофти, съгласете се. Бизнесмен без бизнес ако си, не си никакъв бизнесмен. Проста логика.

Mama said…

Мама винаги се е грижила за мен. Тя се опитваше, и продължава да се опитва, да съм добре. Нахранен, облечен и сравнително трезвен. Винаги го е правила, без да иска нищо от мен. Като всяка майка. Освен:

Кристиан умря, да живее Кристиан!

In memoriam

Имаше време, вече в далечното минало, когато бях набожен. Вярвах в Яхве, Йехова или там, както искате наричайте Господ и в сина му, който спасил хорските души чрез саможертвата си. После ме напъна любовта към историята и ме спаси от доста заблуди. Зачетох се в разни митологии, от Полинезия до Аляска, от Амазония до Чукотка, и забелязах, че този разказ го има навсякъде по света. Разбира се, в различни вариации, но все пак тънката червена линия беше достатъчно дебела, за да проумея, че Йехова не е името на единосъщния бог, а Джисъса може да се казва както Благо, така и Мохамед, Маниту или Кон Тики Виракоча. Примерно казвам.

Каварна! Хайде, всички ръце горе!

Този текст наистина не знам как да го започна, признавам си честно. Може би трябва да стартирам с 20 юли 1891 година, когато на Бузлуджа, иначе много красив и панорамен връх, се събират основателите на Българската комунистическа партия. Или пък да дам някои сведения за 16 април, в оная пролет на 1925-а, когато се състои най-кървавата терористична акция на територията на Европа.