Някои размисли за позитановската борба с демографската криза

Нека да пропуснем велелепните изказания на премиера в оставка и дясната му ръка физкултурник, с които за пореден път се опитват да ни вменят вина и да ни убедят, че си живеем отлично, колкото и да ни се струва, че не е така.  Да не се занимаваме и с голите снимки на директора, за когото подозираме, че е добър специалист, попаднал в капана на кризата  на средната възраст. Достатъчно се каза и за поредния поръчков участък от магистрала „Хемус“, оная схема ни е до болка позната. И президентът каза каквото трябваше, а дяволите зачетоха Евангелието на когото както му изнася. Смях през сълзи…

Евала на холдинга!

Българската политическа класа показа още веднъж кое е единственото нещо, около което може да се обедини. В никакъв случай не става въпрос за национални интереси, иновативни идеи, впрягане на всички сили в името на просперитета на Родината, упорита работа в името на народа, загърбване на дребнавите вражди, за да се борим за общото благо. Ни най-малко. За родните политици тези думи са само фрази, изпразнени от каквото и да било съдържание. Кухи думи, които с охота използват по предизборни митинги и телевизионни студия, но бягат от реализацията им черно на бяло като дявол от тамян.

Да, България!

Смело и обнадеждаващо, ама нека по стара българска традиция да започна с негативното, пък да оставим хубавите думи за после. Дали сме закърмени или научени да мислим така, не се наемам да казвам, просто си имам теория, която бих се осмелил да запазя за себе си. Някои го наричат „прагматизъм“, други „черногледство“, но така се получава обикновено, когато гласуваш доверие на независимо кого в личен или обществен план и отнесеш няколко яки удара в гръб, долу ниско, право през бъбреците.

Решетников и Василев vs Методи и Динко

Наше невежество им е радостно,
ищат те в вечна мрачна свобода
ми да живейме непрестанно,

полза да имат от нашта слепота!
Аки безлобни ни овце доят,
чясто подстригват нас и до кожа,

Записки от банкенския дом

Опорна точка номер едно:

(Природата ни изпрати бедствие)

Някаква невиждана виелица ни затрупа. Ония с кедровото листо на знамето, Россия, Аляската и Антарктидчето ряпа да ядат. Тука, при нас, на Балканите, вее и вАли могъщо. Трийсе, може би четиресе сантима сняг да са били, ама като за световно. Нас снегът винаги ни изненадва, може и да сте забелязали, може и да не сте.

Опорна точка номер две:

Стига толкова сливи за смет!

Полицаите отново искат повишение на заплатите. Както винаги, гледните точки са поне две и редовият данъкоплатец силно се гневи на тези им претенции. А виновниците за така създалата се ситуация по стар свой обичай седят отстрани и доволно потриват ръце, защото на тях отново ще им се размине и кучетата ще се сдавят помежду си, вместо да удавят вълка.

Бъдни вечер мина! Да живее Бъдни ден!

Дори и биволът има нужда от кратки моменти, в които да си поеме дъх. Само за да си подостри рогата, разбира се.

Последните седмици на старата година са повод за много диаметрално противоположни размисли, емоции и действия за повечето от нас. Едни се тюхкат за пропуснатите възможности и скърбят по безвъзвратно загубеното. Други пък му отпускат края като за последно и подлагат стомашно-чревния си тракт, дробеца и джобеца на почти непосилни изпитания. Трети правят що-годе обективна равносметка на миналото, настоящето и бъдещето и запазват относително спокойствие. Четвърти горят стари мостове, преди да са построили нови, пети строят нови, преди да са изгорили старите… Шести и седми вършат всичко гореспоменато накуп.

Един като ‘ората нема, действайте!

Странно е колко ефективно работят масовата психоза и хибридната война У Територията. Докато КлюкарникА гърми как Бареков превел „бедра“ на турски, а не искал да прави симултантен превод на самия себе си, докато чете изречение от вестник (сложно е за обяснение), керванът си върви. Да, половината свят разбра, че Дудука не говори инглиша още по време на чутовното му изказване за димокръсито в нова Персия.